Щастието ми са близките, приятелите и една четка, споделя Наталия Георгиева
Художничка от Ловеч дарява картините си на хора в нужда. Тя е родена с недоразвити ръце, но със съдба да рисува въпреки трудностите.
Щастието ми са близките, приятелите и една четка, споделя Наталия Георгиева пред камерата на Нова телевизия.
Тя не слага граница на мечтите си, защото носи вярата в себе си. Вярата в доброто, която вдъхновява дните й.
В любимото й село Абланица тя открива щастието си всеки ден. И въпреки че се ражда с недоразвити ръце, това не я спира. И рисува.
Сега Наталия е на 41. Разбира, че има талант преди 25 години случайно.
"Отидохме с нашите в Пловдив, в Стария град. Влязохме в един магазин и там видяха една керамична картина, която нашите не можаха да си позволят. Аз им казах, че мога да я нарисувам", спомня си Наталия.
Оттогава досега тя е нарисувала над 1000 картини. А вдъхновител й е Ван Гог. Въпреки таланта си, днес тя продължава да носи в себе си скромността. Не обича да разказва за трудностите, които среща. Признава обаче, че ако не са приятелите й, животът й ще е различен.
А подкрепата на близките я кара самата тя да прави добро. Години наред Наталия дарява картините си на фондация, която помага на хора в нужда. Сега организацията е фалирала, но тя отново намира начин на помага. Така за нея щастието се крие не в това да продаде картините си, а да ги подари.
Картините на Наталия вече са били на няколко изложби. Мечтае обаче да види своите произведения извън границите на България – в Париж. Мечтае и да продължи да помага чрез това, което й дава щастие всеки ден – изкуството.
