Поклон пред 8-годишния Виктор от Ню Йорк, в чието голямо сърце има море от любов към отечеството ни!
Димитър МИШЕВ
Хиляди крехки цветя са откъснати и разпилени по света. Това са цветята на един непреклонен народ със славно минало, казва 8-годишният Виктор, който е роден и живее в Ню Йорк. Преди година, след като разбра, че ще пътува за България през лятото, той съчини „Откъснатите цветя на България“. Песента е посветена на всички български деца, родени и растящи извън България, които носят българска кръв и самосъзнание.
Наскоро успяхме да запишем песента му в студио, благодарение на любезното съдействие на StarVocal Studio, с участието на нашите прекрасни бек-вокалистки Нели Минчева и Мартина Радославова, които живеят в Кънектикът, съобщава Кристина Велинова, която заедно с Виктор е съавтор на текста. 8-годишното момче е написало музиката, а аранжиментът е на Александър Чазов.
Далеч от Родината, ние не преставаме да бъдем българи, споделя Кристина.
Песента им „Откъснатите цветя на България“ се превърна в химн на емигрантските деца по света.
„Мама е родена в България, но заминала много надалеч.
Аз говоря на езика майчиния и сънувам българската реч.
България, България – така нарича мама сълзите си,
България, България – земята дето почиват дедите ни!“, пее малкият Виктор от Ню Йорк, в чието голямо сърце има море от любов към отечеството ни. Няколко дни преди националния ни празник той ни разплака от радост и възхищение. Гордеем се с Виктор и с откъснатите като него от корена цветя!
„Откъснатите цветя на България“ обаче трябва да се пее не само в чужбина! Време е нашите продажни политици, заради които децата ни не виждат смисъл да живеят в земята на Ботев и Левски, да бъдат принудени да работят за България! Близо един милион наши сънародници са подложени на геноцид в Украйна. Умират български деца, „стъпкани“ от тежките ботуши на войнолюбците от Киев и Кремъл, но управляващите ни се вълнуват повече от това какво ще кажат господарите им от Вашингтон и Брюксел.
С песента си „Откъснатите цветя на България“ обаче детето-чудо от Ню Йорк ни изпълва с надежда, че България ще я има, макар че държавата ни я няма. Няколко дни преди Трети март, непреклонният народ със славно минало, за който пее Виктор, е на път да се събуди и да празнува своето освобождение.
Поклон пред детето-чудо, което ни разплака от радост! Гордеем се, че сме българи!