Или за интелигентните червени шапчици
Д-р Георги Чалдъков
Скъпи приятели…
И, моля ви,
престанете да плачете –
натъжавате ме.
Константин Павлов, перифраза в множествено число*
В есето "Незнанието. Или за уроци по истинска история на комунизма" писах:
„Резултатите от изследването на Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) сред 1100 млади хора между 15 и 35 години в цялата страна, проведено в периода 7 - 19 юни 2013 г., показват, че ако можеха да избират, 17.5% от тях биха живели по времето на комунизма. Тоест, 17.5% от младите българи харесват нещо, което не познават, защото за него не се говори нито в училище, нито в семейството.”
Като прибавим носталгията на възрастните към комунизма, вече 24 години много българи гласуват за БСП – дегизираната БКП. И тя продължава да управлява България. А социалистите се сърдят, че протестиращите ги наричат червени боклуци - червени шапчици ли да ги наричат?
Една млада и интелигентна червена шапчица, като прочела „Незнанието”, ми писа: "Мисля, че е крайно време да престанем да се занимаваме с "комунистическия" период. Това са фиксации на предишни поколения. Мен лично всяка дискусия, стигаща дотам, ме губи като публика или участник."
Отговорих й: Добре, но с Вас лично комунизмът в България ще продължава да съществува. След исканото отпадане на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места и отпадане на Параграф 12 от Закона за досиетата, БСП може да поиска и възстановяване на Член първи от „живковата” конституция на България! За съжаление интелигентните червени шапчици са много – Любомир Левчев, Недялко Йорданов, Андрей Райчев, проф. Андрей Пантев, Велислава Дърева, всезнаещата Нешка Робева... Сега червена шапчица стана и „гражданският” депутат Мартин Захариев - той каза: „Началник ми е Станишев... Като чуя "комунизма" и ми става лошо, няма такова животно днес.”
О времена, о плейбой! Натрапчиво-цинична прилика с чувствата на Любомир Левчев, на който „никой не можеше да забрани да обича другаря Тодор Живков”. И сега, а не като беше 10 години председател на Съюза на българските писатели (1979-1988), ни съветва: „Внимавайте, България е в опасност! Българският народ е в опасност!” Като че ли България и българският народ бяха здрави и читави във времето на комунизма.
Извод: незнанието на младите, носталгията на възрастните и конформизмът на интелигентните червени шапчици са три от основните причини много българи все още да гласуват за БСП. Интелигентни сини шапчици**, като Иван Костов, Надежда Михайлова и Михаил Неделчев, също имат принос в този отчайващ процес.
А Мартин Захариев ще остане известен в българската политика с това, че доцент д-р Коста Костов направи интервю с него и го публикува в списаниeто InSpiro. Както Недялко Йорданов в литературата - с мюзикъла „Словесен пейзаж” по стихове на Христо Фотев.
Освен това мисля, че правителството „Орешарски” трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?
___________________________________________________________________
*Скъпи приятелю…
Хайде да си разменим гърбиците –
ти вземи Славата,
аз ще поема Позора –
относителната тежест е една и съща –
просто за разнообразие.
И, моля те,
престани да плачеш –
натъжаваш ме.
Тези стихове на Константин Павлов са адресирани за Любомир Левчев, който много късно се осмели да напише: „Константин Павлов! – един много талантлив, един много неосъществен поет…” – в предговора на „Стари неща” - събрани, дълги години забранени стихотворения на Поета, публикувани през 1983 г. Любомир Левчев беше най-щедро награждаван и превеждан български поет през годините на комунизма. И един от най-забраняващите на най-талантливите – съвършеното лицемерие на една интелигентна червена шапчица.
** Тези шапчици са сини отвън, червени отвътре - нещо като шапките (италиански - cappuccio) на италианските монаси - бели отвън, черни отвътре, от тях идва "капучино" - споменавам го в есето "Раждането на думите" в книгата „Човекът – мисли, чувства, приятелство”.
