Поетите на Бургас се събраха в Морското казино заради премиерата на новата му книга, бардът я посвети на Нели – жената, която бе неотлъчно до него
Димитър МИШЕВ – в. “Компас”
Премиерата на новата стихосбирка на барда Христо Граматиков “Ще идвам пак” се превърна в едно от знаковите събития от календара на 16-ото издание на Есенните литературни празници. Зала “Петя Дубарова” на Морското казино в четвъртък вечер се оказа тясна за поетите на Бургас и за стотиците почитатели на лирика, сатирик, публицист, актьор и бард. Имаше и сълзи, и приятелски прегръдки, и болка, и радост… Сълзите бяха предимно от възторг и всички някак приехме като нещо естествено това, че бургазлията от Поморие, който галеше китарата с перо от ангел и с мощния си глас, караше да пеят дори и чайките, бе сред нас.
Неговото завръщане с “Ще идвам пак” бе причината поетът Ваньо Вълчев с чиито песни “Телефонна любов“ и “Огън от любов“ са израснали много от нас, да признае, че “Христо беше бард по душа, по сърце и слава Богу по талант”.
“Той влагаше във всичко, сътворено и скрито от себе си, въгленче от тревожния си вътрешен огън. В нито един свой ред той не беше безразличен. Не гледаше на света като на богопомазан, а го претворяваше просто и естествено като поднебесен човек, препатил възторзи и възходи, страдания и падения, и въпреки това останал отчаяно вярващ в доброто, което все някъде ни очаква”, заяви Ваньо Вълчев при представянето си на книгата “Ще идвам пак”
Христо Граматиков посвещава книгата си, която наскоро излезе от Издателство “Божич”, на съпругата си Нели, която бе неотлъчно до него. На нея той посвещава и една от най-хубавите си песни – “Три часа след полунощ”.
“Благодаря на Община Бургас за дадената ни възможност да се срещнем с приятелите и с творчеството на Христо, на издателство “Божич” в лицето на Пепа и Божидар Божкови за професионализма при издаването на книгата, на Народно читалище “Фар” и Донка Брусева за помощта и подкрепата, на редактора Ивета Бенрей за добре свършената работа, за моралната подкрепа, за приятелската обич, с която даряваше Христо до последно! Благодаря и на актрисата Невена Цанева и сина ми Димитър затова, че приеха да ни поднесат стиховете на Христо!”, каза съпругата му Нели Граматикова в началото на премиерата.
Христо ще идва пак, подчерта актрисата Невена Цанева. “Той е един велик човек, чийто полет никога няма да спре и ще е с нас винаги, когато си помислим за него, винаги, когато изпеем негова песен или рецитираме негов стих. “Ще идвам пак” е предпоследната книга от прекрасното, вълнуващото, разтърсващото творчество на Христо. Много от нещата му много дълбоко ме докоснаха. Има още една книга, която очаквам един ден да види бял свят и тогава може би отново ще се съберем. Христо не случайно беше обещал, че ще идва пак”, заяви актрисата от Драматичен театър “Адриана Будевска”.
Бардът Владимир Стоянов, който пристигна от Варна специално за представянето на книгата на своя починал приятел, изпя песен, посветена на него и сподели, че я е написал преди две години, когато разбрал, че Христо е болен. След като ми затвори слушалката, ми стана много страшно и се разплаках, признава поетът, филолог, критик, преводач и музикант, който е сред най-големите приятели на Граматиков. Той разплака от възторг публиката с изпълнението си на “Город, которого нет”. Песента на Игорь Корнелюк бе сред любимите на бургаския бард.
“Познавам го като сатирик, като публицист, като човек който веднага реагира на събитието, но това, което прочетох, ме изуми. Всичките му стихове са изпълнени с любов”, сподели редакторът на книгата Ивета Бенрей.
Дългогодишният приятел на Христо Граматиков Щерьо Щерев пък разказа как се е запознал с поета, който докрай запази своя бунтарски дух и активна гражданска позиция.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
- Ивета Бенрей: Христо Граматиков не робува на правила и канони, той е уникален
- Ваньо Вълчев: Граматиков влагаше във всичко въгленче от тревожния си вътрешен огън
