Ивелин Първанов представи романа си в Галерия “Богориди”
Димитър МИШЕВ-в "Компас"
Представянето на новата книга на Ивелин Първанов „Атентаторът“ в бургаската Арт галерия „Богориди“ се превърна в знаково събитие. Докато авторът, който спечели симпатиите на публиката със своята искреност и с патриотизма си, разказваше как се е родила идеята да напише 900-страничната книга, гръмна поредният скандал. Един пчелар се изгаври с Антон Дончев и с неговата книга „Време разделно”, като в писмо до Европейските институции нарече романа поръчков и манипулативен, а авторът му – бездарен. Писмото е написано от името на Европейски институт „Помак“, а в подкрепа на академика от Бургас се обяви Съюзът на българските писатели. За същата тази Европа на двойните стандарти, в която малките държавици нямат шанса да се развиват като независими заради интересите на Великите сили, говори в събота вечер и писателят Ивелин Първанов, а всички присъстващи със затаен дъх го слушаха и аплодираха от сърце.
Авторът на „Атентаторът“ не е нито историк, нито филолог, но подобно на „Време разделно“ на акад. Дончев, романът му преобръща представите ни за историята.
Еничарите през 20 век обаче не са банда главорези, а държавници с особен поглед, които естествено не милеят за България и за националните ни интереси. Политическият башибозук продължава своите безчинства и днес. А гаврата с родения в Бургас класик можеше да бъде предотвратена, ако на върха на пирамидата, наречена държава, стояха национално отговорни политици, а не кукли, чиито конци се дърпат от т. нар. Велики сили.
Ивелин Първанов признава, че интересът му към историята и към литературата не е нито наследствен, нито свързан с желание за научна кариера. Неговият геополитически анализ на събитията по времето на Първата световна война е една от причините да се прочете „Атентаторът“. Учили сме по история за събитията, но от много тесен ъгъл, признава собственикът на Галерия „Богориди“ Ружа Георгиева.
Книгата е написана много увлекателно. Първанов сподели, че първоначално е смятал книгата му да е до 100 - 150, но се вдъхновява и за година написва около 900 страници. Той набляга на идеите на българския дипломат Антон Тошев. Големият грях на Фердинанд и на българския елит тогава е, че не се вслушват в тях и заради това България губи излаза си на Бяло море.