Разплакаха иконата на българската естрада в кампуса на Музикална академия на рождения й ден
Била съм на много международни фестивали и имам отличия от тях, но най-голямата ми награда е, че съм почетен гражданин на моя роден град, на моя Бургас. Тази титла обобщава всички мои награди и целия ми живот. Това каза Кичка Бодурова в интервю с Гергана Стоянова в ефира на ТВ7. Водещата на “Усещане за жена” изненада най-обичаната в Музикална академия естрадна звезда с разкошен букет от оранжеви рози за рождения й ден.
Двете бургазлийки разговаряха за автобиографичната книга на Кичка Бодурова “Това съм аз”, за кариерата в България, Гърция и САЩ, за най-близките й хора и за първите й награди в Бургас.
Пътят на Кичка към голямата сцена започва преди 54 години. На четиригодишна възраст тя получава първата си награда, а на 6 години печели конкурс за млад и изпълнител в Бургас. “За първи път обаче се почувствах успяла жена на моя рожден ден през 1993 година, когато вече бях майка. Тогава в нашия дом в Лос Анджелес направихме кръщенето на дъщеря ми”, споделя певицата.
С не особена радост тя си спомня за кариерата си по време на комунистическия режим.
“Когато дойде демокрацията, съвсем друга вълна ни понесе. Дотогава нямахме право да пеем на английски, нямахме свобода. Всяка песен трябваше да мине през няколко комисии. Сега всеки като намери спонсор, може да запише албум. За много хора е необяснимо как аз имам толкова много фенове. Обяснението може би е в това, че идвам от една страна, където се говори английски и независимо от това, пея на български и държа да си запазя стила”, добавя дамата, която покори с таланта си меломаните в България, Гърция, Кипър и САЩ.
“Едно от най-големите чудеса в моя живот е това, че запазих моята публика тук. Беше ми много трудно да пътувам. Само когато детето ми е във ваканция, идвахме в България. Предварително си правих план за това кога да записвам песни, кога да участвам в концерти. Слава Богу, успях да запазя името си! Докрай ще бъда вярна на стила си. Мъчно ми е, че повечето млади хора сега предпочитат да пеят на английски. София е само един голям град, но България не е София. Има много хора, които не знаят английски”, коментира естрадната звезда. Тя разказа и за големия си триумф в Атина, когато печели престижен конкурс, но сподели, че за нея споменът е болезнен, защото тогава баща й почива и е принудена веднага да се върне в Бургас. На погребението разбрах, че и майка ми е болна от рак, уточнява Кичка.
“Когато бях студентка, често се връщах в Бургас, за да видя нашите и майка ми тайничко ме молеше да й кажа да отиде в другата стая, защото не можеше да спи, а трябваше да е жизнеспособна, за да може и да го гледа, и да работи, и да готви, и да се грижи за братчето ми. Баща ми се страхуваше заради болестта и тя трябваше да е до него. Имахме тежки моменти. Болните хора имат комплекс. Спомням си как съм искала да отида на кино. Всички приятелчета ме чакаха долу, но той не ми разрешаваше и все повтаряше, че не го уважаваме. Не трябва да плача, за да не се разстрои и да не получи пристъп. Пазехме го, защото имаше и операция на сърцето. За да не ме чуе, че плача, скърцах с пръст по прозореца”, споделя естрадната изпълнителка.
За 58-я си рожден ден тя получи красива торта с формата на микрофон.
Най-приятната изненада за Кичка Бодурова бе разговорът по скайпа с брат й Мишо от Кипър.
“Пожелавам ти още дълги години да пълниш залите, да правиш феновете си щастливи, защото това е смисълът на твоя живот! Дано да си все с високо вдигната глава, да посрещаш всички провокации в живота и в Музикална академия! Бъди това, което си! Обичам те много и много ми липсваш!”, каза още Мишо. Много се гордея с теб и много ми липсваш, добави племенницата й от острова на любовта.
“Слънчице, мое, благодаря ви много! Не мога да говоря, но сълзите ми са от радост. Аз не плача от друго”, сподели рожденичката. Малко по-късно обаче тя призна, че е ревла и си пожела хората да станат по-добри и да мислят позитивно.
