Всичко, което бардът е писал, е преживяно, каза редакторът на книгата му "Ще идвам пак"
Снимка: Микаел НИГОХОСЯН
Известният журналист Йосиф Хербст, когато прави своите статии и ги дава за публикация, винаги е имал проблеми с главния редактор на вестника и от яд веднъж го нарича редък тор, аз не желая да съм такъв тор за Христо, сподели редакторът на "Ще идвам пак" Ивета Бенрей при представянето на книгата.
“Искам само да кажа, че с него бяхме приятели отдавна, но когато ми даде за първи път стихосбирката да я видя, бях изумена. Познавам го като сатирик, като публицист, като човек който веднага реагира на събитието, но това, което прочетох, ме изуми. Всичките му стихове са изпълнени с любов към приятел, към родина, към жена и към всеки. Ако вземете в ръка тази книга, чувствата, които могат да се събудят във вас, може да са и сарказъм, и насмешка, или неудовлетворение, но в никакъв случай няма да сте безразлични. Всичко, което той е писал, е преживяно. Нищо не е измислял, нищо не е изсмукал от пръстите си. И може би това, че не му се е налагало да си вади хляба като литературен творец, му дава свободата да изказва своите мисли свободно, точно и без да бъде подчинен на никакви правила и канони”, коментира Бенрей.
Книгата е написана по много интересен начин. Разделена е на три части – първата е “Грешници”, втората – “Завещание”, а третата – “Миражи (преводи)”.
“Ако изкуството е грешно, тогава всички творци са грешници и Христо е може би един от тях. В определенията, които дава той, казва, че едните са повече лирични и актуални произведения, а другите – по-граждански и по-сатирични, но четейки ги не мога да направя рязка граница между едната и другата част. Когато се прави една книга, редакторът трябва да има няколко срещи с автора. А той е писал стиховете си в продължение на 40 години. Не мога за един час или за един ден, прочитайки ги да му дам точна оценка. За съжаление, аз имах една-единствена среща при подготовката на тази книга. Затова моля да бъда извинена, ако намерите нещо, което не ви харесва в нея”, каза още Ивета Бенрей. Тя разкри, че в последните си дни Граматиков е имал много неща, които е искал да каже на читателя, но времето не му е достигнало. Той е имал и идея да издаде дневника на “Кръгът на барда”.
“Музиката при него вземаше връх над всичко друго. Той е съучредител на Клуба за авторска песен “Кръгът на барда”. Вярвам, че поетите с китара винаги ще го имат за свой символ и приятел. Той никога няма загуби мястото си сред тях. Те си водеха дневник и той искаше да го издаде, но така и не се случи”, добави редакторът на “Ще идвам пак”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
