Петър Делчев: Идеята да прекося Черно море с кану не е авантюра
Посланието ми ще е само една мъничка капчица от духовното цунами в мисленето, което вече се формира по света, споделя писателят-мореплавател
Димитър МИШЕВ - в."Компас"
Думите са най-мощното оръжие, казва писателят Петър Делчев, който на 10 юли ще отплава от Бургас с кану за далечния грузински град Кобулети. Идеята да прекоси Черно море му хрумнала през 1990 г., но едва сега намира възможност да я реализира. От борда на лодката, която сам е конструирал, смелият пътешественик ще хвърли десет бутилки с писма, написани на езика на народите, които живеят около Черно море. Той вярва, че това ще ни направи по-добри „стопани“ на синьото богатство. Посланието ми ще е само една мъничка капчица от духовното цунами в мисленето, което вече се формира по света, сподели пред репортер на „Компас“ авторът на книгите „Трънски разкази“, „Балканска сюита“, „Кастинг за Месия“ и „Луд за обичане“. Сборникът „Трънски разкази“ бе номиниран през за 2007 г. за Националната награда “Елиас Канети”.
„Организирам експедицията от половин година. Трудно е, сложно, всички детайли са равностойни по важност, защото от всеки поотделно и от всички заедно ще зависи животът ми. Буквално. А аз не съм тръгнал на самоубийствена мисия, няма "На всяка цена!". Искам да се прибера жив и здрав, с много спомени за разказване, с много желание за нови книги, приключения и срещи с вас. Нямам спонсори. Не мога да се моля на корпорации, за които моето начинание е точка от дневния ред и нищо повече. Финансирам експедицията с труда на двете си ръце и с перото си. Затова скоро ще започне кампания от издателство "Сиела", с която ще продаваме книгата за експедицията преди да съм я написал. И това ако не е ирония - колкото по-добър писател съм в очите на хората и колкото повече книги се продадат, толкова по-добра екипировка ще имам“, споделя Делчев във Фейбсук. Той обеща, ако постъпленията от продажбата на „Следи по водата”, която ще се появи на книжния пазар в деня на Черно море – 31 октомври, надхвърлят бюджета, остатъкът от парите ще отиде за спорт на деца сираци.
„Имам истински съмишленици, помагат ми много хора - познати и непознати - всеки с каквото може. Скоро ще работи и сайтът на експедицията, ще има и филмчета, ще бъде интересно. Който иска, ще може да проследи цялото приключение - от това как се прави лодката, до първите крачки на грузинска земя. Предстоят ми още много, много, много работа и тренировки. Едно е сигурно - ще тръгна и няма да се откажа лесно!“, споделя писателят.
„Приятели, молбата ми е да споделяте информацията за експедицията, а ако можете, си купете и книгата "Следи по водата". Няма да ви разочарова, защото в нея ще събера всичко онова, което мълчах, прескачайки с литературните си опити от исторически времена в бъдещето!
Има какво да кажа, а когато съм го пресял през цедката на 25 дни абсолютна самота... Сигурно ще си струва да се чуе“, добавя Петър Делчев.
Лодката му ще тежи само 25 килограма, но натоварена ще бъде с водоизместване над четвърт тон. 25 дни той ще прекара в морето.
Повече за неговата мисия може да научите от сайта му www.blackseasolo.com (BLACK SEA SOLO - KAYAK EXPEDITION 2014)
-На 10 юли ще отплавате от бургаското пристанище с каяк за далечна Грузия. Защо избрахте най-добрия град за живеене и тази дата за начало на морското приключение?
-Град Бургас сам се е избрал по чисто географски причини, защото е най-западната точка на Черно море. Най-дългата възможна права през морето e 1167 км, минава през Бургас и Кобулети в Грузия. Радвам се, че именно от този български град ще тръгна, защото имам великолепни спомени от времето, когато живях в него. Много приятели ще дойдат да ме изпратят, надявам се!
-А как се роди идеята да прекосите Черно море?
-През 1990 година прочетох книгата на Тинко Трифонов „Самотните рицари на океана“. Там става дума за ветроходство, но имаше два-три реда за пресичане на Атлантика с гумено кану. Реших, че е точно за мен подобно приключение. Веднага започнах проучване дали някой е минавал през Черно море с гребна лодка. Никой не беше, а и досега не е. Най-после дойде времето да тръгна.
-Във Фейсбук споделяте, че не тръгвате на самоубийствена мисия, но голяма смелост се изисква, за да поемете на път с 35-килограмова лодка. Какво казаха близките ви?
-Ще се опитам да направя лодката 25 килограмова, за да е още по-лека! Колкото до близките - съпругата ми и децата са свикнали на моите странности, защото постоянно съм в някакво приключение, а тази идея изобщо не е нова за тях. Подкрепят ме напълно. Родителите ми приемат нещата далеч по-драматично, но това е неизбежно.
-Това ли е най-голямата ви авантюра?
-Най-продължителното приключение – да. Но се надявам да не е авантюра. И се надявам да не е най-опасното ми преживяване. Със сигурност психическите сили ще са по-необходими от физическите. Затова мисля, че съм на подходящата възраст. Познавам морето, имам капитанско право за яхти до 20 БРТ, плавал съм през зимата, бил съм на ветроходна школа на баркентината „Калиакра”. Не се шегувам с морето и знам, че за него само най-добрата екипировка е достатъчно добра!
-Харесва ли ви сравнението с Робинзон?
-Не.
-Какво би казал за себе си поетът-мореплавател Петър Делчев?
-Чаках твърде дълго да ме нарекат поет или писател. А ето, че ме наричат „мореплавател“ преди да съм преплавал морето. Дали пък не съм мореплавателят-поет?! Шегувам се, разбира се!
-Сам си направихте лодката. Какви материали използвахте?
-Готов е прототипът, с него ще направим всички тестове и ако се налагат промени, ще ги отразя в чертежите за самия експедиционен каяк. Материалите са брезов шперплат за ребрата, смърч за стрингерите и кила. В класическите ескимоски „рецепти” естествено няма шперплат, но аз искам супертвърд корпус, за да имам скорост. Половин възел разлика са 7 мили на ден! Това са 2 дни по-малко гребане за цялата експедиция. В момента лодката е с найлон и така ще мине някои проби. След това ще сложим обикновен памучен брезент и ще го промажем с водоразтворим екологичен полиуретанов лак.
-Книгата ви „Следи по водата” ще излезе от печат след вашето завръщане в България, но тя вече се продава. Идеята ви е така да се финансира експедицията. Как биха могли читателите на „Компас“ да си я поръчат?
-Ваучери за книгата ще се продават след 8 май в книжарниците на издателство „Сиела“, както и в електронния им магазин. Книгата ще е готова, живот и здраве, за Деня на Черно море – 31 октомври, и всеки ще си я получи по начина, по който я е купил – в книжарница или с доставка. Пълна информация ще има на сайта на експедицията www.blackseasolo.com.
-Защо озаглавихте книгата „Следи по водата”?
-Защото много ми харесва как малката лодка минава през водата, а след нея няма и следа – няма боклуци, няма мазутни петна, няма найлонови торби с боклук. Следата, която искам да остане след мен, е именно такава – съществуваща само в ума на читателите на моите книги.
-Oтплавам призoри.
Искам oтранo да хвана вятъра -
в утрото кoтва ще вдигна със бриза.
Вече нанесох курсa на картата -
пoсoка на изтoк, към залеза.
По душата си, вярната,
сверих си кoмпаса...
Това е част от вашето ПРИЗОРИ, УТРЕ, публикувано в стихосбирката ви „Луд за обичане“. Мечтата да прекосите морето ли ви вдъхнови за това стихотворение?
-Доста слабичко откъм поезия, но силно откъм емоции е това стихотворение. Мечтата ми да живея на кораб в морето е в основата му. Това е друга мечта, друга история, друга книга.
-Как очаквате да ви посрещнат в Кобулети?
-С военния флот, ако братята грузинци имат такова нещо, и водни струи в небето! А най-вероятно, когато сляза на брега, някой чичко с колело ще ме упъти откъде да си купя хляб – това е първото нещо, което ще ям след експедицията, защото в морето няма да нося и троха.
-Вярвате ли, че 10-те бутилки с писма, написани на езика на народите, които живеят около Черно море, ще ни направят по-добри „стопани“ на синьото богатство?
-Разбира се, че вярвам, иначе защо да го правя?! Логосът е страшна сила, думите са най-мощното оръжие, защото са на пръв поглед беззащитни. Посланието ми ще е само една мъничка капчица от духовното цунами в мисленето, което вече се формира по света.