Интервю с Лазарина Бончева
-Лекарите от Турция ви дават надежда, че Криси ще се оправи. Като виждате първите й стъпки и огромният напредък, какво чувствате?
-Какво е чувството ли? Неописуемо! Плаках от радост.
-А когато тя се изправи до Кичка Бодурова на сцената, какво бе усещането?
-За Криси това беше първото посещение на концерт. Абсолютно удоволствие беше да гледам как греят очичките й от вълнение. А вниманието, което й оказа Кичка Бодурова много ме трогна. Благодаря и на президента на „Арт Мелпомена” Галя Петкова, която също ни помага!
-Изпълнена сте с надежда, че парите за лечението за Криси ще бъдат събрани и детето ще може да играе с другите деца, но какво прави държавата за малките принцеси като нея? Защо децата, които са нашето бъдеще, са оставени на произвола на съдбата?
-Държавата ли? Нищо, абсолютно нищо. Затова се обърнах към народа и не сбърках. Убедих се, че има добри хора, които ни помогнаха и продължават да ни помагат да съберем остатъка от сумата, и възвърнаха надеждата ни, че Криси ще може скоро да си играе с другите деца.
-Търсили ли сте съдействие от бургаските депутати? Какво бихте им казала?
-Не, не съм търсила, поне засега. Но ако все пак се обърна към някого от тях, бих му казала, че Криси е едно очарователно, умно дете, което заслужава да има безгрижно детство. И съм благодарна на всяка помощ, за да може тя да сбъдне мечтите си.
-Премиерът Борисов беше изпратил самолет за едно дете от Бургас, да се лекува в София. Може би ще помогне и на Криси, ако гласът ви стигне до него. Правили ли сте опит да се срещнете с него?
-Не, но ако се наложи и това ще направя.
-Конструирате кораби. Как се роди любовта ви към тях?
-Съпругът ми се занимава с корабоконструиране от детските си години. Впоследствие се заинтересувахме и ние с голямата ми дъщеря. Но в последните години, след заболяването на Криси рядко ни остава време за това наше общо хоби.
-Какво бихте казала на нашите читатели?
-Бъдете живи и здрави и ценете това, което имате, колкото и да е малко!
