Бургаският поет, музикант, актьор и художник обича да наблюдава гларусите и намръщените минувачи, а ако някой го сметне за глупак, смята това за комплимент
Песента е живо същество, каза в “Отблизо с Мира” по БНТ Пейо Пантелеев. Интервюто с бургаския поет, който е автор на едни от най-големите хитове на българската поп сцена като „Бургаски вечери“, „Самота“, “Звезда”, “Рождество”, “Здравей! Как си, приятелю?”, “Шепа пепел”, “Две звезди” и други, сподели, че обича да наблюдава това, което другите не виждат.
„Преди време гледах един гларус, който беше кацнал върху лампа край улица, пълна с движещи се коли. Кой го видя? Никой. Шофьорите надуваха клаксони и всеки псуваше някой. Хората бързаха ... да не кажа мръсната дума за къде, а гларусът стоеше отгоре и никой не го виждаше. За да пишеш, трябва да притежаваш изключителна наблюдателност“, добавя поетът.
На въпроса дали не се страхува, че гледайки птицата, някой може да го сметне за глупак, той отговори, че би приел това за комплимент. Предпочитам да съм глупак като себе си, отколкото „умен“ като тях, добавя Пантелеев.
След като бе попитан как изневерява една песен, той заяви, че тя е като човешко същество, което може, ако се помисли за нещо голямо и започне с претенциите, да изневери на истината, т.е. на същността си.
„По какво може да се различава песента от човек? По нищо. Тя е създадена от хората, техен образ и подобие е. Песните умират, когато спрем да ги обичаме“, каза още поетът-художник.
