Не мога да живея без книги и ще е престъпление, ако закрият книжния пазар, каза поетът
Прекрасно е, че всяко българско дете знае стихотворението „Аз съм българче“ и когато го рецитира, влага в него чувство. Нека да си бъдат българчета и когато пораснат, да си останат такива! Това каза Недялко Йорданов интервю с Антон Хекимян.
В „Тази сутрин“ по бТВ бургаският поет и драматург показа „Българска христоматия“, съставена от Вазов и Величков и издадена през 1884 г. „Тази книга е подарена на Христо Ташков от Алеко Константинов. Има и автограф на Щастливеца“, заяви Йорданов.
Той се похвали и с подписа на Пейо Яворов и посланието от поета, написано върху първата страница на „В полите на Витоша“, която е издадена през 1911 г.
Не мога да живея без книги, сподели бургаският поет и драматург. „Има план за закриване на книжния пазар на площад „Славейков“ в София. Отвратен съм. Това е престъпление“, коментира той.
„Най-ужасното нещо днес е, че сме разделени. Бяхме 9 милиона, но единни, а сега сме 7 млн. души и сме разделени на големи и малки парчета. А България е най-старата държава в Европа и трябва да се гордеем с това, да имаме самочувствие“, заяви Недялко Йорданов.
На въпроса кое е нещото, което ни разединява, той отговори, че мизерията играе тази роля. „В момента борбата е за оцеляване на 90% от хората в България. Заради това да оцелееш, си готов и на компромис, и да тръгнеш след грешна кауза, и да извършиш престъпление, и да участваш в корупция“, обясни поетът.
„Ужасно е това, че градове като Русе, Видин и Ловеч обезлюдяват. Това е една от моите теми напоследък“, споделя Йорданов. Той рецитира своето най-ново стихотворение „На изпроводяк“, в което лирическият герой няма сили да каже „потърпете поне още малко“ на тези, които търсят нормален живот далече от пределите на България. На въпроса дали имаме право да им кажем това, поетът отговори, че се налага, защото, ако изгубим и тази капчица оптимизъм, че нещата ще се оправят, всичко губи смисъл.