.jpg)
Когато гледам турски сапунки, правени с „индиго“, които са пълни с ревливи и с кръвожадни герои, се ядосвам и даже псувам, споделя професорът
Над всички театрални събития през седмицата пак се издига като вулкан Христо Мутафчиев. Всички телевизионери казват, че той е голям актьор, а цял живот играе овчар в ролята на цар. Той е Бойко Борисов на театралния и на художествения фронт. Това каза в предаването "Часът на Милен Цветков" професор Юлиян Вучков.
„Мутафчиев непрекъснато ни съветва не само как да правим изкуство, а и как да се управлява държавата, но само под шапката на безпогрешния му любимец Бойко Борисов. Сега пък е нападнат за това, че е подкрепил съкращаването на редица театри, но той опровергава всичко с аргументи в стила на един счетоводител. Той е председател на театрална организация, в която членуват малко хора и предимно посредствени същества. Издействал е помощи и награди, но главно за приближените му приятели“, заяви Вучков. Той представи обзор на случилото се в последно време, като не пожали нито дъртите партийни грешници, нито плезидента за палячовското му кривене, нито дупедавците от телевизионните студия, които ни заливат с ужасен бълвоч от екрана, спуснат по сценарий от пиарите на разни нищожества от т. нар. политически елит.
Този път Вучков избра темата „Разрухата на моралната и естетическата ценностна система в лъжедемократична България”.
„Живеем в разгащено, безотговорно, шантаво време на недостижими безумия. Подменяме действителността с ласкателства за посредствени лица и пълни нищожества. Тази простотия би била невинна, ако се развихря само под юргана на хората с техните любовници, но за съжаление тези словоблудства се носят из телевизионните студия и героите им цъфтят на първите страници на вестниците“, заяви професорът.
„С цели 140 безсрамни и безсъвестни депутатски гласа преизбраха Московия Пешо, който е просто като един озверял боксьор и плаши медицинската общност. Тя сънува кошмари само като се сети за него, защото непрекъснато е притеснявана от неговите безумия. Телевизионните водещи и най-вече дамите сред тях пък хълцат от възторг пред т. нар. Калин Терзийски. Искат да паднем на колене пред неговото перо, макар че то горкото непрекъснато ниже разни баналности в стила на попските излияния от черквите. Той заеква докато ни удостоява с несвързани изречения на сякаш болен и недоспал човек“, коментира Вучков.
„Най-смешна обаче бе историята на Терзийски, която демонстрира от екраните. Лигавеше се с неговата Елен, а тя зае героична поза като разказа колко голяма е тяхната любов, сринала се само след една седмица. Това са критериите в България. Чудно ми е как Колева вади сили да се мисли за театрална звезда. Тя е много слаба актриса, както и повечето й „тенекиени“ колежки. Като взе да говори за морала, си помислих, че въпреки многото си креватни авантюри, може да е останала девствена и реших да не се качвам на „каруцата“ на злите езици за нея, приемам я за непоправима романтичка и бъдеща монахиня“, пошегува се анализаторът.
„За Трифон Иванов и Стоичков се гърми и трещи цял месец, а за Левски, който е обрекъл живота си на България, се говори само един ден на смъртната му дата, като дори не се отбелязва неговия рожден ден. Много се хвалят и турските филми, че били естествени и искрени, много морални във времето на сегашната деморализация, но са правени с индиго. Те непрекъснато ни срещат с ревливи и с кръвожадни герои. Всичките са с некролозни физиономии. Като ги гледам, се ядосвам и даже псувам, защото ни напомнят как сме наследили много махленски, дърварски и просташки навици на нашите турски съседи през робството ни“, добавя Вучков. Не е чудно, че толкова млади хора са бездушни, бездуховни и агресивни, но се утешавам с мисълта, че този безкраен кошмар е световно явление, от което не знам дали изобщо ще се отървем, каза още той.
