Милен на «Велене»

Тракийското светилище Мишкова нива край Малко Търново привлича туристи с възстановки на древни ритуали. Пред камерата на БНТ Горан Стефанов и Виктория, които организират възстановки от миналата година в култовия мегалитен комплекс, разказаха легенди за змейове и самодиви. Местните хора вярват, че тези мистични създания бродят из Странджа, съобщава Флагман.БГ.
Древното тракийско селище не е сред най-лесните за намиране места, но пък продължава да е толкова мистично. То е открито преди повече от 100 години от Карел и Херман Шкорпил.
Светилището на Мишкова нива се предполага, че е създадено през 3-5 век преди Христа. За него се носят легенди и хипотези. Една от тях е, че е построено в чест на Бога на Слънцето Аполон.
Ритуалът, който се показва по време на възстановката, е възлияние – изливане на течности в чест на боговете, което е характерно за всички древни религиозни обреди.
„За да могат тези течности да достигнат до самото Слънце, е трябвало то да слезе на Земята по някакъв начин. За целта древните са палили огън, а той се е възприемал като проекция на Слънцето и в него са поднасяли даровете, както и са възливали течностите – вино, вода, мед и мляко“, заяви Горан.
Интересът на туристите към това място и към Странджа все повече се засилва, добавя той.
„Не случайно Странджа е определяна като една от най-мистичните планини. Това се дължи на нейното географско разположение, както и на нейната историческа съдба. Много дълго време тук е била граничната зона. Затова тя остава тайнствена и непозната за голяма част от масовия туризъм“, обяснява Стефанов.
Странджанци вярват, че по тези земи живеят змейове и самодиви.
„Света Марина, която е много почитана от местното население, в много от преданията се свързва със змея. Има дори една много стара странджанска песен, в която се пее за Марина и змея Периан. Това е единственото известно змейско име в България“, добавя Виктория.
Невероятни са и легендите за самодивите, които обсебвали любимите си мъже и ги измъчвали с прищевките си.
„Странджа е една дива и мистична планина. Тя те прегръща и спечелва още от пръв поглед. Не случайно проф. Александър Фол я нарича планината на вечното завръщане, защото който дойде тук, неминуемо се завръща“, каза още Виктория.