ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

BurgasArt
elena-trendafilova-stoyah-smalchana-pred-prozoretza-sred-knigite-i-tarseh-istini Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е, когато тя е...
BurgasArt
lyubovni-terzaniya-obzemat-politzaite-ot-kraya-na-grada Калата влиза в секта под прикритие, Господинов става учител в новия...
BurgasArt
120-000-dolara-sa-nuzhni-za-lechenie-na-dete-ot-burgas 3-годишният Никола и майка му се прибраха обнадеждени тези дни от...
BurgasArt
poetesa-predstavya-smalchani-istini-v-dom-na-pisatelya След "Неосветеното ми Аз" и "Цигулка с тяло на...
BurgasArt
otbelyazahme-80-godini-ot-razhdaneto-na-visotzki Вечер посветена на великия руски, актьор и поет Владимир Висоцки...

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
natalyoya-matveeva-vecher-posvyashtenn-i-v-sotzkomu-naibolee-znachimoe-v-tom-godu Фото: news-nesebarinfo.com Этот вечер, посвященный Владимиру Высоцкому, наиболее значимое в этом году мероприятие творческой группы театра Славянка...
Вести

Писателят Ангел Хаджипопгеоргиев: Европа дължи Ренесанса си на Боян Мага и богомилите

С новата си книга, която ще е със заглавие „Цветето на Гилгамеш“, се надявам да освободя хората от заблудата, че богомилите не са християни, казва езотерикът

Димитър МИШЕВ - в. "Компас"
„Розенкройцерите, масоните и илюминатите, за които пиша в новата си книга „Цветето на Гилгамеш“, са наследници на богомилите. С гордост мога да кажа, че и вълната на Ренесанса, която заля Европа през 14 век, се е зародила като културно течение благодарение на последователите на Боян Мага“ - това заяви Ангел Хаджипопгеоргиев, когото читателите на вестник „Компас“ познават и като хипнотерапевт.

„С новата ми книга, която все още не е завършена, но се надявам да представя в Бургас и Пловдив, се опитвам да освободя хората от заблудата, че богомилите не са християни, споделя езотерикът. Новата му книга ще свърже минало и настояще. „Тя няма нищо общо с хипнотичните сеанси и със заниманията ми в областта на психологията, парапсихологията, езотериката. Единственото общо е афинитетът ми към богомилската доктрина. Искам да премахна заблудата, че богомилите не са християни. Също като Исус Христос, Боян Магът и последователите му са познавали зороастризма и митраизма“, заяви наскоро Ангел Георгиев в интервю за „Флагман“. „Богомилството е микс от християнство и дуализъм. В книгата разказвам за събития през 10 век, когато просветени патриарси са управлявали Магнаурската школа, а непросветени царе са властвали в България и са я продавали на Византия. За разлика от баща си Симеон, цар Петър е бил абсолютно мекотело и жена му го е управлявала“, добавя писателят.
„Боян Мага е бил син на цар Симеон и брат на Иван Рилски. В книгата си, която ще прилича малко на политически трилър, разказвам за тях и от време на време пиша от първо лице ед. ч. и говоря от името на Боян Мага. Основната цел не е да третирам разни теологически доктрини, нито пък световни заговори в стил Дан Браун.
Някой може да намери обаче прилика с Индиана Джоунс,
защото в „Цветето на Гилгамеш“ става въпрос за търсене на разни артефакти, за ровене в библиотеки. Книгата няма нищо общо с предишната ми творба „Исусови хроники“. Опитам се да кажа важни неща на хората, а не само да им доставя удоволствие от четене на някакъв тривиален екшън. Книгата ми ще е абсолютно художествено произведение както и „Хрониките“. Тя не е исторически или теологически труд“, споделя Ангел Хаджипопгеоргиев пред репортер на „Компас“.
За „Исусови хроники“ пък той казва, че я е издал, не за да убеждава някого дали Христос е умрял на кръста, или не, дали е избягал в Кашмир с Мария Магдалина след разпятието и е живял 135 години, а защото искал да каже на хората да спрат да се поддават на лъжи и манипулации.
„Обикновеният трудещ се човек, откакто се е пръкнал като хомосапиенс на тази планета, все има някой да го лъже, манипулира, за да го държи в робство. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че църквата е притежавала роби, т.е. крепостни селяни и е имало моменти, когато е била по-богата от държавата. И във Византия, и в Русия, и в България е било така. Църквите си разделят влиянието като мафията. Всяка такава общност си има определен ареал, от който да си цоца“, обяснява писателят. Според него, за да си добър християнин, не е нужно да мъкнеш две кила златен кръст на гърдите си, а да носиш Христос в себе си. Всеки обаче бил такъв, защото името Христос означава помазаник. За да си жив, за да дишаш, трябва да си помазан и да получаваш Божествената прана, обяснява писателят. Затова
всички са християни, дори и мюсюлманите, но не го знаят,
защото са като коне с капаци, добавя той.
„Хора, не се поддавайте на манипулации и спрете да вярвате в лъжи! Време е да се осъзнаете като мислещи същества, които имат право да са щастливи“, зове хипнотерапевтът.
Според него, канибализмът в България е на духовна основа. Нашите власти така са изпили мозъка на обикновения човечец, че той вече не знае за кого да гласува, дали да протестира и дали да се самозапали. Нацията ни се топи с бързи темпове и най-голяма вина за това имат управляващите, които са тотално нагли, долни, гадни и противни тъпаци, коментира Хаджипопгеоргиев. Всеки, който се е усетил, си е взел багажа и си е плюл на петите, за да не откачи напълно, казва писателят, който преди да емигрира, нарече църквата мафия и в първия том на книгата си „Исусови хроники“ определи разпъването на Христос за спектакъл.
„Готова е вече и втората част. Тя обаче не е само за Исус. В нея съм писал и за Египет, и за Троянската война“, споделя хипнотерапевтът.
„Надявам се втората част да се появи на книжния пазар и догодина да я представя в Бургас и Пловдив. Писал съм за интересни регресии и в нея съм поместил няколко разказа, които са свързани с тях. Разказвам и за древен Египет, и за магии. Споменавам в нея и за града на есеите, но за сметка на това е наблегнато на присъствието на Исус в Персия, на запознаването със санскритския език, със зороастризма и митраизма като теологии“, каза още писателят.

 

Ангел Георгиев: Съдбата на България зависи не от нас, а от престъпниците
-Читателите на в. „Компас“ ви познават и като автор на апокрифа „Исусови хроники“, и като хипнотерапевт, заради съветите, които давахте от страниците на вестника. От няколко години обаче живеете далече от Бургас. Защо емигрирахте?
-Защото със съпругата ми и малкия ми син, колкото и да сме оптимисти и да обичаме родината си, осъзнахме, че нищо не можем да променим, ако останем тук. Разбрахме, че нищо не зависи от нас, хората, а от криминални престъпници, които управляват държавата. Положението не е било толкова драстично, както през последните години. Обожавам и Родопите, и Черно море, но това къща не храни и ток не плаща. Не само битовите неуредици са причина да се преместим в Саутенд, Англия. Винаги съм се старал да ми е хубаво, но виждах как животът си заминава. Не че нищо не съм оставил след себе си, но не искам повече да се гърчим. Не ме е страх от смъртта, а от живота.
Имам приятели от цял свят. Те ме питаха как може два пъти да избираме мафиотски бос. Трагедия е, че народът ни прави такива грешки, които водят до страшни последствия.
-Нацията се топи. Застрашена е да изчезне. Много свестни хора напуснаха страната. Това не утежнява ли съвсем нейното бъдеще?
-Да. В селата останаха само пенсионери, които след десетина години ще си отидат от този свят и ако сега са 160 празни селища, след 10 години ще са 500 и в един момент тъпите европейци, т.е. т. нар. меки китки, ще ги населят с рязани глупаци и тежко и горко на България. Те не знаят как се държи мотиката. Никой няма да обработва земята, а всички ще викат като гладни лястовичета с отворена уста „Дайте ни да папаме“ или „Дайте бели жени“.
-Какво е отношението към българите в Англия? Чувствате ли негативно отношение към чужденците?
-В началото го чувствах, особено когато се сблъсках с английската администрация, но като навлязох в английския бит, се убедих, че тя се отнася така с всички. Чувал съм обидни реплики, но не директно насочени към мен, а отстрани. Те обаче са от хора, които не заслужават никакво внимание, тъй като са утайката на обществото, но са най-големите националисти и задават въпроса „Какво правят тия в нашата държава?“.
В английските затвори няма българи. Те са пълни с поляци, литовци и румънски цигани, защото те идват в Англия да крадат. Лошото е, че нас ни поставят под общ знаменател с тях, а ние нямаме нищо общо помежду си.
Не чувствам никакво негативно влияние към мен. Имам много приятели, а това, че разбирам повече от английска рокмузика, отколкото англичаните, не ми дава нищо друго, освен право да вървя с изправена глава и да слушам зад гърба си: „Ей, този е много умен, защото играе шах. Като им казвам, че и бридж играя, те се ошашавват, защото не могат, а са го измислили.
-А продължавате ли да помагате на хората с хипноза?
-Като бях в Лондон, се опитах чрез един сайт да информирам българската общност за хипнотичните регресии, но започнаха заплахи от страна на академичната българска общност в Англия. Заплашиха ме с английското законодателство, защото не съм преминал през образователната система на Острова, за да получа диплома за хипнотерапевт. Направих само няколко хипнотични регресии на руски език.
-Приятелят на поета Пеньо Пенев – проф. Митко Иванов, който бе преподавател по История на българската журналистика, казваше, че ако се роди в България гений, той ще е на завистта. Това ни е “силната” черта. Как тя се отразява в отношенията между емигрантите?
-Българинът си е завистлив. Например в едно село един мъж направи новобранска вечер на сина си като закла 20 агнета. След три дни съседът му коли 25 агнета и едно теле, да не е по-долу. И в Англия българите си правят мръсотии, но има много, които си живеят задружно като птички. Някои българи обаче са дошли в Англия с единствената задача да се възползват от другите и най-вече от тези, които сега идват.
-Правят ли си и там магии?
-Сигурно, но аз нямам информация.
-Липсва ли ви България? Не ви ли се иска да се върнете в родината?
-Разбира се, че имам носталгия, но съм намерил начин да я лекувам - пускам някоя българска телевизия и тя си заминава безвъзвратно. Живеем си спокойно и в България имам желание да ходя само на гости.

 

Разказ на хипнотерапевта намери място в алманаха „С море в сърцето“
Стотици български писатели участваха във второто издание на конкурса „С море в сърцето”, организиран от Община Царево. Сред тях е и писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. В алманаха, който вече е достъпен и в електронен формат, е публикуван разказът му „Греблата са само мъжки“, заедно с още девет прозаични и двайсетина поетични творби.
„Много се гордея с това. През тези дни написах четири разказа, а за половин година – 10.
Община Царево бе обявила конкурс за разказ на морска тема и аз след 20-годишно неучастие в никакви подобни съревнования, си позволих да изпратя една моя творба. Наскоро получих съобщение, че той е сред 30-те номинирани творби. Поискаха ми разрешение да бъде включен в алманах на Община Царево и естествено се съгласих. Това ми дава стимул да продължавам с писането, защото съм си приел името сериозно. То означава вестител. Решил съм да вестявам колкото мога и докато дишам“, споделя писателят. 

Коментари

Вести от региона