Отиде си и композитора Александър Бръзицов

Маестрото е носител на Голямата награда на „Златният Орфей +“ през 1995 г. и на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ 

Композиторът си отиде на 73 годишна възраст. Опелото ще се състои на 2-и април събота, от 12.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“, София, съобщава БНТ.

Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. На 5-годишна възраст започва да учи пиано.

Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.

 Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че през 1969 г. завършва "Приложна графика" в Художествената академия в София. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филми.

От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и естрадни песни. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години на 20 в., написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей +" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.

От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.

Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на А. Бръзицов, "Рива Саунд") и др.