Даниела Ангелова: Щастието е състояние, без вяра няма път за никъде

Печат
Категория: Интервю Създадена на Четвъртък, 26 Февруари 2015 Написана от BurgasArt

Дамата, която прави хороскопи за в. „Компас“ и води рубриката „Звездни справки“, съветва да не търсим универсални рецепти, а да намерим своето състояние на щастливост и помага да го постигнем
Интервю за в. "Компас" на Димитър Мишев с психолога и астролог Даниела Ангелова
Даниела Ангелова е психолог по образование и астролог по призвание. Тя води рубриката „Звездни справки“ във в. „Компас“, прави хороскопи и отговаря безплатно на читателски въпроси. С практични съвети е помогнала на много българи да си върнат хармонията. Според нея, животът е като пъзел, в който отделните елементи си имат числов еквивалент.

Как да ги подредим обаче? Оказва се, че универсална формула няма, но има начин да вървим по пътя си щастливи. Затова на 7 март астропсихологът ще дава практични съвети на семинар в Бургас.

Телефон за връзка: 0893 988 163


-Според френския писател и драматург Виктор Юго, най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе. Поетът-философ Самюел Коулридж пък твърди, че то е съставено от малки, по-скоро забравени неща, като очарованието на една целувка или усмивка, на един мил поглед, или сърдечен комплимент. Вие какво бихте добавили?
-Разликата между това да разбираш и да знаеш, е съществена. Много хора обаче не осъзнават това и често са разочаровани, когато нещата в живота не съвпадат с разбиранията им. Така се случва поради едно човешко чувство, което е съвкупност от психоемоционална нагласа и мотивация. Това е чувството да бъдеш прав. Често то създава излишни проблеми на човека, спъва развитието и напредъка му, благополучието му. Оказва се, че щастието е състояние и то може съзнателно да се проявява и поддържа, като всяко друго човешко психофизиологично състояние. Чувството да си „прав”, независимо какво ти носи или ти коства, е съсипало повече човешки съдби от направените грешки.
-„Пътят на щастието“ е темата на семинара, който организирате в Бургас. Има ли техника, с която човек може да го привлече?
-Името на семинара не е случайно. Щастието е път, то не е еднократно действие, състояние и поведение. Начин на живот е. Няма рецепта за щастие, но има условия, принципи, психоемоционална и физическа настройка, упражнения, която водят до щастието. То се крие в самите нас, не идва отвън и от някого, а е просто наше състояние. Но пък всеки щастлив човек го изразява външно и то е видно от околните. Всичко може да ти носи щастие и нищо да не те прави щастлив. Да, щастливите хора си приличат, но всеки сам индивидуално открива своето състояние на щастливост. Споделянето е това, което свързва щастливите хора и от щастието се раждат най-хубавите неща, творчеството, градивното, здравето, благосъстоянието, ползотворността, любовта, обичта, доверието, въобще жаждата за живот.
-Носят ли парите щастие?
-Те и въобще всяко друго нещо – материално или нематериално, сами по себе си не носят нито щастие, нито нещастие, но нашето внимание и отношение, които влагаме в тях, ги правят такива. Ние оставаме с впечатлението, че парите или нещото ни е направило щастливи. Само животът и всичко, което той носи в себе си, може да ни направят такива. Ако парите ми осигуряват мечтаната екскурзия или обучение, значи те са добри за мен, те работят в моя полза. Ако обаче се отдам на ядене и пиене, те няма да ми бъдат от полза и дори така ще увредя здравето си. Парите сами по себе си не правят нищо. Ние правим нещо с тях. Това е валидно за всичко останало. Когато е материално средството, ние го забелязваме, но когато говорим за духовното, нещата не са много ясни. Ние не виждаме работата на физическите си органи и прилежащите им системи и дори не ни интересува какво прави сърцето или черният дроб, обаче те имат ясно изразена психоемоционална функция и това са нашите емоции, чувства, мисли, определени състояния, т.е. това е техният израз...  
-Тогава къде се крие то?
-Буквално в самите нас. Друг е въпросът дали ние разбираме и ако разбираме, дали се научаваме да знаем и да го живеем.
-Каква е формулата за усещането на безгранично удоволствие?
-Мисля, че има много игра на думи в нашето съвремие. Ние сме си усложнили живота максимално, а той е просто нещо. В този смисъл сме научени да отдаваме значение на това, че колкото е по-сложно, толкова е по-важно или възвишено. Не е така. Всичко е безгранично, докато не му поставиш граници, не го поставиш в рамка, не начертаеш ограничения, не му поставиш прегради, не го напъхаш в контури, представи, картини, докато не го очертаеш. За мен безгранично удоволствие означава да излизаш максимално от ограниченията, да надскочиш себе си, да постигнеш постоянство в определено състояние, в случая – щастието. Всичко това обаче изисква граничност, предел на едно състояние и преминаване в друго. Ние всеки ден попадаме в състояние на щастливост, което обаче не успяваме да задържим, защото веднага го свързваме с определеното нещо, което ни е накарало да се почувстваме щастливи. Много често дори не знаем какво точно е това нещо, изпадаме в предположения, искаме да се окажем прави и настоятелно си го затвърждаваме всеки момент, че нещото е нашето щастие. И с всички сили вече се опитваме да го задържим, защото, ако изчезне – тогава и щастието ни ще се изпари. Това е вярно и невярно. Разбира се, че приятелите, работата, усмивката, обичта, разбирането, споделянето и т.н. ме правят щастлива, но дори и тези неща са тъй преходни и променливи. За да бъдеш в състояние на постоянно щастие, е нужно много повече. Трябва ти нещо постоянно, което винаги е тук на разположение, което те обича, разбира, приема, усмихва ти се, вдъхновява те, утешава те.
-Кое е това постоянно нещо в този непостоянен свят?
-Животът и ти самият, животът в теб, Богът в теб, природата ти, звездите, въздухът. Това е постоянното, на което винаги можеш да разчиташ и имаш на разположение – себе си! Това е формулата, самоопознаването. Човекът е една Божествена формула. Приеми буквално: „И Бог създаде човека по Свой Образ и Подобие”.
-Казват, че щастието трае дотогава, докогато човек умее да го цени. Вървейки по пътя към своето щастие, обаче, често се случва да се спънем в препятствията, които най-често сами си поставяме. Като психолог какво би препоръчала на тези, които са загубили вярата, че могат отново да бъдат щастливи?
-Човек си поставя граници, за да опознае „нещото в границите”. Така наречените препятствия са именно такива граници, в които попадаме. И вместо да ги приемем, изучим, опознаем, разчупим и разширим, дори напуснем, ние се окопаваме емоционално, психологически, физически и всякак. Дълбаем все по-надълбоко и все по-трудно излизаме от дупката. Светът около нас ни изкушава непрекъснато да го изследваме и опознаваме, да го опитваме и преживяваме. И ние го правим, като забравяме, че всичко отвън, външно има своето влияние и отражение вътре в самите нас. И обратното. В нас има един необятен космос със всички възможни сетива и средства за изследване и опознаване, за преживяване, за живот. Вярата, любовта и щастието са едни неосезаеми и сякаш абстрактни неща, които ние не можем по друг начин да узнаем и опитаме, ако нямат физически облик и изражение. Така, както за Бог има хиляди представи и определения, така има и за вярата, любовта и щастието. Объркването и дори изкривяването на истината за тях идва от това, че не ги приемаме като състояние, т.е. не ги разбираме, ако не можем да ги видим, да ги пипнем и да ги опитаме на вкус. Всичко, което използваме в този свят, всяка наука и знание, има за цел да породи, да затвърди, да укрепи или срине вярата ни. Затова имаш ли вяра – имаш всичко! Човек е така устроен, че може да приеме и да понесе наистина много. Най-лошото е да загубиш вяра. Все едно, че си загубил живота си, започваш да съществуваш, боледуваш, остаряваш и накрая наистина умираш и физически. Без вяра няма път за никъде. Тези, които са я загубили, ще я намерят, като блудния син, завърнал се в бащината къща. Рано или късно всеки я намира, но човек трябва да прави усилия, да се грижи за нея. Никой не ни учи за тези неща, а това е най-важното. Всеки може да намери в живота си едно хубаво нещо и да се хване за него, да му обръща внимание, да го обгрижва и да му се радва, така то ще расте и наравно с него ще се увеличава и вярата му. Нещата никога не са толкова лоши, колкото ни се поднасят или ни изглеждат. Винаги може да е по-добре или зле, това трябва да се знае и да се внимава накъде вървим.
-А каква е връзката между звездите и щастието? Астрологията може ли да ни помогне да станем по-щастливи и как?
-На мен лично не само тя, а всичко ми помага. Така съм се научила, да търся помощ навсякъде, по всяко време и във всичко. Не твърдя, че съм права, че знам всичко, че вярвам на всекиго. Астрологията дава здрава основа за вярата ми, за усилията ми, за постоянството ми, за самовъзпитанието и самоопознаването ми, за света изобщо. Аз не търся оправданието на звездите и те не са отговорни за моята вяра. Но като част от живота небесните тела имат своето влияние върху нас. Изучавайки ги, аз добивам повече яснота, знания и в този смисъл имам тяхната подкрепа в живота си. Енергията е безлична, безцветна и безполова, сама по себе си е такава и е навсякъде, но пречупвайки се през мен, тя вече придобива цвят, вкус, аромат, мисъл, форма, емоция, чувство, образ и светоусещане, физическа реакция и поведение. Можете да отричате колкото си искате въздействието на звездите, но това не променя тяхното влияние върху вас. Човешките представи „изкривяват” енергията, превръщайки я в едно или друго психоемоционално състояние. А щастието е състояние. Най-лошо е човек да гледа и приема едностранчиво, а да очаква друг резултат. Всичко е толкова закономерно и просто, но за да го усвоиш, изисква развиващо се съзнание, мислещо, приемащо, изследващо и то непрекъснато...
-Според Световния доклад за щастие, изготвен от ООН, България е на едно от последните места в света в класацията по щастие. По-щастливи от българите са дори жителите на Афганистан, Камбоджа и Египет. Може ли човек да е щастлив в страна, в която мнозинството от хората са нещастни?
-Човек може да е щастлив или нещастен навсякъде и по всяко време. Трудно е да постоянстваш в щастието и вярата, когато болшинството от хората са в друго състояние. Най-голямата лъжа е, че щастливите хора нямат никакви грижи, проблеми, спънки. Това е пълна илюзия. На щастливите хора, които аз познавам и от които съм се учила и винаги има какво да науча, нищо човешко не им е чуждо. Те имат своите грижи, работят много, не отказват помощ, не те натоварват, не се оплакват, не желаят никому злото, не биха ти навредили, не завиждат, не ругаят, не злословят. И те са хора като всички останали, тъгуват, губят, падат и стават, живеят. Идеализирането на щастието и любовта е голяма илюзия, която носи несбъднати, неосъществени и напразни копнежи на човека. Именно това може да затрие вярата ти, то е коварно и опасно. Няма рецепта за щастие и ако някой ви предлага такава, го питайте какво иска в замяна.
-Какво може да поиска?
-Най-вероятно душата ви, която е в безпътица на никъде. Щастието всеки сам го постига с усилия, учение, интерес и познание. Аз не предлагам нещо, което го няма у вас или такова, което съм прочела и разбирам. Не съм открила „топлата вода”. Истината не е ничия собственост, но аз мога да ви покажа моя начин за разкриването й. Всичко останало зависи само от вас! Затова на този семинар в Бургас ще покажа цветови игри, а за желаещите и конкретни упражнения, които биха могли да опитат. Подготвила съм и подарък под формата на Свитък за всеки участник. Това е моят начин да споделя щастието с вас!

Коментари

Най-четените статии

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
rodilsya-russkii-klub-soyuz-33 Название русский клуб Союз 33 связано с полетом первого болгарского космонавта Георгия Иванова, родившегося в Ловече, на космическом корабле Союз...