.jpg)
Бургаският Робинзон, който съди правителството заради далаверите с добива на злато, ще представи на 3 август новия си филм „Островът“
Димитър МИШЕВ - в. "Компас"
Малко преди да се прибере в България от Индонезия, Андрей Едрев се разболял от Денга. „Това е най-страшната треска на света. Шест дена си с 42 градуса температура и с усещането, че някой ти е закачил сухожилията с куки и се опитва да ги изтръгне от тялото ти“, споделя героят от “Островът на изкушението”. Той ще представи на 3 август в Свети Влас своя нов филм за вълнуващите си приключения, за екзотичните острови от архипелага, за дълбините на Индийския океан и за потайностите от Рая, наречен Бали. Те са описани и в книгата му „Островът“, но всеки, който иска с очите си да види това, до което се е докоснал бургаският Робинзон, може да присъства на премиерата на филма в Planet Club Марина Диневи.
.jpg)
-В края на миналото лято ти пренесе твоите приятели и почитатели в Рая, наречен Индонезия. Година, след като книгата “Островът” излезе от печатницата, е готов и филмът ти за Бали и другите острови от архипелага, където не е стъпвал бял човек. Кога ще е премиерата и какво си увековечил на лентата?
-Премиерата ще е на 3 август (неделя) в Planet Club Марина Диневи в Свети Влас вечерта от 21 часа. Там на яхтеното пристанище има голям екран, който е точно срещу култовия бар „Планет“ и всички са поканени на първото завъртане на лентата.
Стремих се филмът да преразказва книгата, защото си мисля, че едно е да прочетеш написаното от някого, а друго е да го видиш с очите си, както той го е видял. Това му е хубавото на съвремието ни, че мога да споделя почти всичко с приятелите си със снимки или с видео, само няма как да им пресъздам усещането, но пък то е индивидуално за всеки, така че смятам това за достатъчно пълно като представяне.
-Как се роди идеята за филма?
.jpg)
-Първоначалната идея беше да си направя 30 минутен клип с най-интересното от приключенията ми там и да го споделя с приятели в YouTube. Оказа се на края, че имам около 100 часа видео, от което почти половината под вода с невероятни гледки и случки и момчето, с което монтирахме, ми каза, че е по-добре да започнем и докъдето стигнем и колкото стане. Накрая се оказа, че имаме филм около час и половина. Никога преди това не се бях занимавал с монтаж и с правенето на филми, но определено ми хареса. Дори историята сам си я разказвам, за да е абсолютно автентично.
-Трудно ли се снима под водата?
-Да, доста е трудно заради ограничения запас на въздух, който можеш да напомпаш в дробовете си. Това, което правим ние е free diving, а не scuba diving. Разликата е, че при първото се спускаш с въздуха, който е в дробовете ти, а във втория случай използваш бутилки с кислород или иначе най-просто казано взимаш си въздух и към дълбокото.
-Неотдавна ти сподели, че се е налагало да се лекуваш с чесън и презервативи, защото заради липсата на витамини и трудните условия за един бял човек в Индонезия, кожата ти е изтъняла и от най-хилавия комар, се получават ужасни рани. Превързвал си раните с кондоми, защото си прекарвал повече време в океана, отколкото на сушата. Какви други опасности крият дълбините край Бали?
-Има отровни риби и змии. Последната година, малко преди да се прибера, се разболях от Денга, това е най-страшната треска на света. Ухапва те миниатюрен комар на бели и черни ивици и те заразява с тази болест, на която казват „трошача на кости“. Шест дена си с 42 градуса температура и с усещането, че някой ти е закачил сухожилията с куки и се опитва да ги изтръгне от тялото ти. Няма имунизация, няма и лек, единственото, което можеш да направиш, е да пиеш много вода, да ядеш гуава и манго. Имах късмет, че Светльо - много близък мой приятел ми беше на гости и се грижеше много за мен. Също така за късмет имам във вилата си гуава и всеки ден той ми береше и ми даваше да ям. Осигуряваше ми ежедневно свежи сокове от манго и много вода.
-Щастлив ли беше там?
-Да, там се чувствам истински щастлив, особено, когато приятелката ми Гергана дойде в Бали за Нова Година и прекарахме един невероятен месец в Рая на света.
-А защо се върна в тази наша „бананова“ република? Как ти се отрази промяната?
-Наистина не знам защо, все нещо ме кара да се завръщам на това място, което става все по-нещастно за живеене. Някои неща не мога да си ги обясня и затова предпочитам просто да ги правя, защото обяснение не намирам. Още с пристигането и се забърквам в някакви неща, вероятно заради ниския праг на търпимост, който имам към всяка неправда. Понякога наистина се ядосвам, когато видя, че хората просто подминават собствените си проблеми с надеждата, че някой ще им ги реши или ще стане от само себе си. Удивлявам се на това, как не разбират, че това рефлектира върху живота им и този на децата им. Просто ги обричат. Децата сега трябва да растат и учат, а ние какво им даване като знание и пример - подчинение, страх, предразсъдъци, които те ще предадат на потомството. Преди 100 години нашите деди са имали идоли борци за свобода, сега идолите ни са просяците пред храмовете. Действителността тук винаги ми се отразява тежко и затова успявам да се задържа в България само 4-5 месеца и пак изчезвам да си оправям енергийния баланс.
-Малко след стъпването ти на родна земя, гръмна новината, че с приятелката ти ще съдите салон за красота, заради това, че са обезобразили лицето й. Получихте ли поне извинение?
-Ето за това говоря, че още не съм се прибрал и първото нещо, което видях сутринта, беше лицето й. Не сме получили нито извинение, нито съчувствие, нито дори разбиране, а напротив, бяхме обвинени в какво ли не, от рекетьорство до търсене на евтина слава. Може би в България ни считат за луди, когато си потърсим правата и искаме някой да понесе отговорност за действията си. Явно тук са свикнали да подминават всичко с надеждата да не им се случи пак, без да ги интересува, че утре пострадали ще са децата им.
- Преди около седмица ти заяви в интервю за електронното издание BurgasPlus, че България е загубила от далаверите със злато и други благородни метали 30 милиарда лева. Вярваш ли, че ще успееш да осъдиш държавата, заради това, че няколко правителства са раздали на концесия българското богатство, а сегашната власт продължава да крие истината от народа?
-Надявам се да не ги е загубила. Има доста съдебна практика в света на изгонени корпорации от страните, които са експлоатирали и платили огромни суми обезщетение. Ако това не стане в България, това ще е последният сигнал, че тази държава просто трябва да бъде заличена от картата на света. Вярвам, че българският съд ще задължи държавните чиновници да ни покажат договорите и тогава експертите да кажат дали крадат, дали ние сме безхаберни към държавата си или просто чиновничетата са направили така, че да грабят това, което се полага на всички.
-Наскоро психологът Еленко Ангелов сподели в интервю за „Компас“, че българите мизерстват заради заговора срещу тях, в който, освен продажните министри и депутати, участват алчни банкери и платени журналисти. Той даде за пример българските банкноти, в които ясно се виждат символите на смъртта – забити колове в лъва, в парламента, в колелото на живота, копие и в сърцето на Щастливеца Алеко Константинов. Гаврят ли се така и с народа на Индонезия? Има ли по-продажна паплач от българския елит?
-На нас българите ни се случва точно това, което сме позволили да се случи и вината трябва да я търсим в самите себе си, а не във външни сили. Винаги съм казвал, че борбата да живееш добре не е на 4 години или по площади и митинги, а всекидневие. Ако всеки си води своите малки битки, няма да има нужда да се събираме по площадите да им показваме колко сме ядосани. Срещу властта и парите можем да се борим, само ако сме много. Vox unis, vox nullis, т.е. гласът на едного е глас на никого. Преди няколко дни имаше избори, на които 35 % гласуваха, а останалите бяха за риба и сега ще продължават да ги правят на балъци. Никой от хората не си направи труда да се запознае с кандидатите извън парламентарно представителите партии и им беше по-лесно да кажат „то няма за кой да гласуваме”. Това е абсолютно безотговорно. Никой не си прави труда да прочете закона и да разбере, че няма минимум, под който да обявим изборите за невалидни, т.е. и 1 % да гласуват пак ще станат депутати. Това са важните неща, а конспирациите винаги ще ги има и ще има хора, които да им вярват. Нали знаете кои стават попове, гурута и шамани? Най-мързеливите в племето, защото те искат някой друг да е виновен, че са гладни и жадни. И си намират бог, който да им е обяснението за всичко. И за добро и лошо. И разбира се се намират глупаци, които да им вярват и да им носят, храна, пари и всякакви благини, а те във Ватикана да правят мъжка любов.
-Ако имаше власт, какво би променил?
-Изборния закон, мажоритарни избори. Трябва да се избират личности, а не партии. Хубаво е да можеш лично да потърсиш сметка на депутата си защо не ходи на работа и защо не си я върши. Нужно е премахване на имунитета и на привилегиите, носене на наказателна отговорност и тогава, ако имат „дупе”, пак да крадат! Не може дори и престъпниците в тази страна да се мерят с двоен аршин.Важните неща, като концесията за злато например, трябва да се решават с референдум. Задължително Конституцията трябва да се изучава в училище, да се знае наизуст като таблицата за умножение, а не да ми учат децата на вероучение. Религията създава роби. Бих променил и много други неща, но няма да ни стигнат страниците във вестника.
-След успеха на “Островът”, не ти ли се иска да напишеш книга и за белите аборигени и техните крадливи „пастири“ в страната на чалгата, златото, розите и хубавите момичета?
-Не мисля, че ще е интересно, а и не виждам смисъл да пиша за нещо, което всички знаят, но просто не искат да си признаят. Българите сме малко странно племе и не обичаме да си признаваме, че сме сгрешили, а най-обичаме да обвиняваме някой друг за положението си. Когато питаш, никой не слуша чалга, а чалгиите са пълни, никой не е гласувал за Бойко Борисов, той дори бе премиер. Докато съществуват живи агенти от бившата Държавна сигурност, тази страна няма да я бъде. Това са най-лошите сред най-лошите. Те са предателите. И всички повтарят като мантра „времето беше такова“. И сега времето не е по различно, но някои се борят, други се оправдават. Крайно време е хората в тази страна да разберат, че няма разлика между БСП, ДПС, АТАКА, ГЕРБ и всички буквосъчетания, появили се след 1989 година. Всички те са учили в едно и също училище, а то е школата в Симеоново. Разделят хората по всякакви признаци, за да са слаби и са готови да се хванат за гушите за 30 лева. Необразованите ги разбирам, те не могат да съберат 2+2, но за останалите нямам друго обяснение, освен че са прости.
-Да живееш в стоманобетонната джунгла на Вулгария е безкраен „купон“. Някой някого все прекарва и абсурдите са толкова много, че не можеш да скучаеш. Но колко време все пак ще издържиш? Иде ли ти да избягаш на острова и да останеш там завинаги?
-Ще се събираме пак приятелите на Плажен Бар Амор на къмпинг Златна рибка и при първия дъжд през август ще отлетя пак за Индонезия. Кипи усилен труд по стягането му и се надявам събота 21 юни да мога да посрещам първите гости на бара. Мисля да взема още една вила за тази година и още една кола, за да мога да посрещам подобаващо хората, които все пак мислят в тази държава и не са All inclusive туристи. Някак си на плажа успявам да се съхраня.