Деси Тончева: Самоиронията ми е второто Аз, искам стиховете ми да носят усмивки

Печат
Категория: Интервю Създадена на Сряда, 02 Декември 2020 Написана от BurgasArt
Вдъхновяват ме дори намръщените хора, с които се разминавам по улиците, споделя поетесата  Деси Тончева
-Стихове, писани със сърце. Навярно така бихте определили своите творби, родени като отражение на света, в който живеем, но трудно ли е да се казват истини в рима във време на криза, когато повечето от българите мислят най-вече за стомаха и джоба?
 
-Да, така ги определям. Човек трябва да има сърце за всичко, да оценява и да се радва на дребните неща в живота, защото доста често се оказват безценни.
На мен лично не ми е трудно да казвам истини под всякаква форма, и оценявам хората, които не се страхуват да го правят.
Такива са децата ми, както и почти всичките ми приятели. Последното, което написах засега, тематично за сезона:
 
ЕСЕН
Ето вече, че е есен,
Хич не я посрещам с песен!
Ще ми се да срещна някой момък лесен,
И света да му направя тесен!
Лекичко да е интуитивен,
Ама… малко повече наивен!
Ще пере, ще чисти, глади,
Без излишни драми, свади!
Що и готвенето да не му оставя?
С критиките няма да се бавя!
Имам две деца картинки!
Ама трябват си стотинки!
Ще полага много грижи,
И семейния бюджет ще движи!
Имам си и котарак,
Трее се обгрижва със мерак!
Ето ме и мен във филма,
Във изискванията съм стилна!
Още съм красива, стройна, умна,
И по принцип… много скромна!
Пускам тутакси обява,
И на доста кандидати се надявам!
Знам, ще има много на опашка!
Споко, никой няма да се шашка!
Ей, предвиждам аз без време,
Че добре ще си живея!
Ай, веднага ми звънете!
И секунда не губете!
Че желаещи ще има много!
Аз обаче… съдя строго!
Бързо, времето тиктака!
Кой ли май ще се прецака… ?!
Деси Тончева,
Гр. София
22.10.2020
 
-Кога идва музата? Случвало ли ви се е докато сте на маса с приятели, да извадите химикал и да започнете да пишете върху салфетка? 
 
-Музата идва често, и винаги когато не я очаквам. Ставала съм посред нощ да пиша, защото буквално ми се леят рими в главата, и знам, че ако отложа за после ще ги загубя такива, каквито са в точно този момент. Или няма да имат това очарование. 
Случвало ми се е и върху салфетка, да. Просто ми се подреждат и трябва да ги напиша. Писала съм за предстоящи срещи с приятели, посвещавала съм на децата ми, на приятели, на събития. Никога не ми се налага да ги мисля. Всеки написан стих се ражда за не повече от 10-15 минути. Дъщеря ми винаги държи да ми съхранява написаните на ръка с всички драсканици и поправки. По-ценни са ѝ от тези набрани на клавиатурата.
 
-А кога написахте първото си стихотворение и на кого го посветихте?
 
-Първото написах в далечната 2006-2007г. Беше посветено на децата ми. Крайно време беше да придобият навици, а не да припомням всичко всяка минута. Ставайки сутрин да си намерят пантофките, да си измият зъбките и останалите обичайни неща преди тръгване на градина и училище. Пак в моя весел закачлив стил. Ламинирах го и го закачих на вратата им. Мотивира ги и ги завладя ги пълна сила. Изпълняваха стриктно всичко, за да ме направят щастлива. Може би това отключи желанието ми да продължавам да пиша.
 
На децата ми с любов
Със усмивка сутрин ставам,
Мързеливо, като коте се протягам!
Гледам чехличките да открия,
Че очите трябва да си мия!
После сядам на закуска,
Чудя се..  каква ще бъде днеска ?!
Щом със нея аз приключа,
Във почистването ще се включа!
Ще разтребя, ще избърша,
И задачките ще си довърша!
Чиста ще поддържам мойта стая,
Искам много мама да омая!
Щом от работа се върне,
Силно тя да ме прегърне!
Знам, ще я зарадвам много!
Няма вече да е строга!
Вечерта преди да легна,
Да измия зъбките не ще избегна!
Да са бели, здрави искам,
Не на зъболекарския стол да пискам!
Време е, заспивам със усмивка!
Знам си – мама е щастливка!
Д. Тончева 
 
-Какво ви вдъхновява? 
-Всичко. Няма нещо, което не би ме вдъхновило. В точния момент. Вдъхновяват ме дори намръщените хора, с които се разминавам по улиците. Усмихвам се а те ме гледат странно. Всеки вглъбен в ежедневието и проблемите. Надявам се с римите поне малко да предизвиквам непредвидени усмивки и откъсване от действителността, пък макар и за миг.
 
СРЕЩА
Ай, завиждайте ми всички,
И мадами и момички!
Този хубав слънчев ден,
Ще е радостен за мен!
Имам среща, не с един, а с трима!
Начи ... трее да съм прима!
Ще внимавам със грима,
Също-кво ще облека!
Резервирах готино кръчме,
Ще се пие и яде!
Еййй, че ви обичам, начи!
Няма да е "куче влачи"!
Вий си знаете кои сте!
Сериозни сте като за триста!
Вече нямам и търпение,
Сал невинни намерения!......
Толкоз много се вълнувам,
Някого ще нацелувам!
Няма много да се стряскаме,
Но пък мож да се натряскаме!
Д. Тончева. 24.07.2020
 
-В някои от стиховете ви има самоирония. Защо са малко поетите, които успяват да се надсмеят над болките в живота?
 
-Самоиронията ми е второто Аз. Това ме надгражда. Виждам свои грешки и понякога сприхавост, докато си препрочитам написаното. Полезно е, защото сама си правя самооценка.  Абсолютно всичките ми стихове са написани на база реални събития и емоции. С това също се гордея. Не мога да си обясня защо са малко такъв тип поети. Може би, го приемат за слабост.
 
Иде лято
Няма време, не остана,
Към морето път да хвана!
Да ме плискат сините вълни,
Щур купона да кипи!
.. а пък през деня на плажа,
Знойно тяло аз ще мажа,
Със млЕко или със бира,
Важното е да се не гипсира!
Че лъчите слънчеви напичат,
Под чадърите дори препичат!
И ако не се обръщаш,
После трудно те прегръщат!
Ах, морето, Ах морето,
Печено ще е дупето,
И под снежно бяла тента,
Ще си смуча аз студена мента!
И със весели другари,
Ще поръчваме как сварим,
Кой рИкия, кой мастика,
После.. в близката тръстика!
И ще пием и ще пеем,
Че живот един живеем!
Ай, наздраве и сполай..
Ще си сипя второ.. май!
Д. Тончева 20/05/2017
 
-Кой е най-приятният ви спомен? 
 
-Много са. Винаги когато пиша всичкото ежедневие сякаш изчезва. Само римите са ми в главата. Доставя ми огромна радост, че прочитайки ги ще доставя удоволствие, дори на непознати. Най-скоро написаните рими са към една приятелка, която е перфекционист и доста самокритична към себе си.
 
На Верчето
Май по-трудничко е начи,
Да омесиш ти погача…
Вместо да признаеш право куме в очи,
на къде съзнанието ти сочи?!
То не бяха клекове, подскоци,
Само дето не крещеше „ Мооци, Мооци“!
Адски си самокритична,
Аре моля те, бъди различна!
Ти си стойностен човек!
Който каже друго, ше яде кютек!
Малко зЕми се в ръце!
сИпи си едно винце!
Камерата много те обича,
Момците прахта щи дишат!
Ти си и още спортна натура,
Винаги с модна фризура!
И с таз усмивка на лице,
Ще заграбиш всяко мъжко сърце!
Спорта умееш със лекота,
Пък за други е тегоба!
Айде поспри се, малко задръж!
Нещата не стават така изведнъж!
Чак толкоз си самокритична,
Че не оставяш да бъда поне малко комична…
Аре издишай, и малко „ УУУСАААА“,
И сЪ зарадвай на мойта кУса!
Щура си, и така остани,
За нищо недей се вини!
Много си яка, да знаеш мадам!
Нескромно, но.. аз най- добре знам!
Казваш грозилка.. егати смеха!
Те това ще да е вица на деня!!!!
Деси Тончева, 09/11/2020
 
-Какво още бихте казали за себе си? 
 
-Ами.. Писанията ми говорят сами за себе си. Имам страхотно чувство за хумор, даже прекалявам понякога, пред хора, които не го разбират. Или както обичам да казвам-не сме от една кръвна група. Затова отсях, и съм щастлива, че имам толкова верни приятели, които ме обичат, уважават и ценят. Не се постига лесно. И съм нестандартна, извън всякакви клишета. Обичам да съм различна, но не за да се откроявам, а защото съм си такава по природа.
 
Скромно 
 
Аз съм видна хубавица,
С дълга къдрава косица!
Ту съм руса, ту съм черна,
кАжи-рЕчи мноо съм модерна!
Де що имам у квартала аз младоци,
Видят ли, че се прибирам.. следват ме с подскоци...
То да беше жаба, да превърна в принц,
Ама вън от приказките.... Нъц!
Д. Тончева 06/2019
 
-А за своите литературни герои? 
 
-Всеки може да попадне в тази група. Правим си сбирки от време на време с приятели от една група в социалните мрежи. Доста рими съм посветила и на тях, но понеже повечето са поименни няма как да ги споделя с вас, за съжаление. На една от сбирките им занесох правен от мен домашен кекс. Всяко парченце със забодено късметче. В рими разбира се. Не, не беше около Коледа, точно затова изненадата беше двойна. Няма да забравя радостта в очите и трепета в гласа, докато всеки четеше своето. Предполагам още си ги пазят. 
 
След сбирка
 
С чудна риза, вратовръзка..
Хуквам вънка – то запръска!
Без чадър в дъжда подтичвам,
Няма кой да хвана под ръчичка…
ЗаминА ми новата прическа,
Вир вода съм, почва да ме хваща треска…
От едно съм аз доволна,
/не, не съм фриволна!/
Не можах да се окалям,
Ем, че локви не заобикалям!
Няма днеска да ви мрънкам,
Почвам на клавиатурата да дрънкам!
/не използвам думичката „чукам“,
Щото някои чувствителни са тука!/
Пък след тая уникална сбирка,
Как по улицата да не свиркам?!
Дреме ми, че някой мож да ми крещи!
нЕма кой да ме втрещи!
Айде стига глупости говорих,
Че към тоя час се вече надърдорих!
Пожелавам ви страхотен ден!
Скоро пак Ш сЪ съберем!
Д. Тончева 27/01/2020
 
-Писали ли сте, вдъхновена от наглостта на политици или престъпници?
 
-Политика не обичам да бистря, прекалено ми е пошла. За престъпници все още не съм писала, въпреки, че скоро минавах покрай затвора и се сетих за случая с чистачката. Може да се роди нещо в тази посока, но пак ще е иронично-закачливо. 
 
-Вярвате ли, че след призивите за дистанция заради пандемията ще дойдат по-добри времена и хората, превъзмогнали страха, ще продължат да се обичат и да живеят както досега?
 
-Вярвам, че най-трудното тепърва предстои, след като свърши цялата истерия. Затова призовавам всички да се въоръжим с търпение. Ще мине и това, но от нас зависи как. Бъдете добри, помагайте си взаимно, уважавайте се, обичайте се и вярвайте!
 
Лятно
Предстои ми отпуска чудесна,
нЕма никой да ме стресне,
Съм избрала наЩо черноморие,
Ама няма да е във Поморие!
Дръжте се в Бургас и Варна,
Щот на Българското съм си вярна!
Пък във морските градини,
Ще опукам двама-трима!
Де що има читав гларус,
Ще ми е на мерника на фокус!
Мож пък някой да си скивам и у влака,
Докато ритмично /влака/  трака..
Ей, голямо туй вълнение,
Чакам си го с нетърпение!
Важното адреналин да има!
Щото който може-взима!
Д. Тончева 20/07/2020
 
 
Работно
 
Малко йош остана,
Из вратата аз да хвана,
Да се втурна във студа,
Да се метна във снега!
По алеята да криволича
И комшийте да надничат,
Да шушукат на уше,
Пийнали ли сме, или не сме!
И във къщи да си стигна,
Настроението да си вдигна,
Че ме чака там комфорт,
И бутилчица „Паспорт”!
Да ѝ видя сметката се каня,
После хубава гореща баня,
И в леглото да се просна
Няма кой да ми се тросне!
Ай наздраве ся кажи,
Че не пиеш не лъжи!
Туй е хубаво, да знайте,
В туй отмора разпознайте,
Че останаха ни малко,
Мигове такива. Жалко.
Д. Тончева 10/01/2019
 
 
Коледно
Коледа на прага чука,
По перваза чука и капчука.
Весело звънче звънти,
Мен главата ми дрънчи.
Вънка сняг се сипе на парцали
С други думи – вАли.
Бляскава елхата грей
а ветрец безспирно вей.
 
Коледния дух навред витае,
Малки и големи той ще обладае,
Щом подаръци се чакат,
А от студ зъбите тракат.
 
Ето го, добрия старец иде,
Кой не иска да го види,
Тропна на вратата дваж,
Тичам бързо, то - мираж.
 
Д. Тончева, Декември 2014
 
 
Рибарлък
Кой не знае муховръза?
Кой запиня се и брЪза?
Де спокойно, туй е лесно,
Няма да издавам, честно!
Че покрЪквате е ясно,
В магазина става тясно,
Щом завържете мухите,
И налеете рИкийте.
Айде ся не се правете,
Малко дами поканете,
Да ви бъде все по-цветно,
Щото ние сме кокетни!
Ще завържем по муха,
Ще се хванем за ръка,
Па ще тропнем и хорце,
Пийнали по нЕкое винце!
Ей, сега че яд ме хваща,
На талази го разпращам,
Че не мога аз в рода,
Тия лудорий да споделя!
Друго е да имаш внуче,
Муховръз да го научиш,
Да разправя на тайфата,
Колко лудост имаш във главата!!!
Д. Тончева, 05/2018
 
 
 

Коментари

Най-четените статии

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
rebenok-iz-burgasa-nuzhdaetsya-v-peresadke-stvolov-h-kletok Наталья Матвеева   Ребенок Добромира из Бургаса 5 лет нуждается в пересадке стволовых клеток. Операция дорогая,. После операции врачи...