Татяна Йотова: Наградата ми от „Бургас и морето“ е дар на Съдбата

Печат
Категория: Интервю Създадена на Сряда, 14 Август 2019 Написана от BurgasArt

Стиховете ми се сбъдват, с любов в сърцето си ги пиша, споделя авторът на „Мечтай, море“ Татяна Йотова, която спечели наградата на публиката на „Бургас и морето“
Интервю на Михаил Димитров с поетесата, учител, драматург и бард от Айтос

 


Мартин Антонов, Александър Томов и Пламен Велинов, с които спечелихме наградата на публиката на „Бургас и морето“ ме откриха почти на шега, почти небрежно, но май че по план на Съдбата, сподели в интервю за BurgasArt поетесата, учител, драматург и бард от Айтос Татяна Йотова,
„Стиховете ми се сбъдват. Това разбрах скоро и доста ме изплаши“, добавя обичаната поетеса.
Тя е автор на 14 книги, от които шест са за деца, а албумите й с авторски песни са: “Закъсняла молитва” и “Песента на токчетата”. „Златната планина“, „Късно кино”, „С вкус на мерло”, „Сърце се чува само със сърце”, са само част от песните, с които е известна.
Текстът й „Вълшебни думи” с мелодията на Хайгашод Агасян пък е включен в учебника за петокласници по пеене.
 

Триумф за Татяна Йотова на „Бургас и морето“, песента й с наградата на публиката

-Вашите приятели Мартин Антонов, Пламен Велинов и Александър Томов, с които омагьосахте публиката на „Бургас и морето“, споделят, че песента ви е направена специално за нея. Спечелихте най-ценната награда. Как се роди „Мечтай, море“? 

-Да, песента е написана специално за публиката. Роди се с радост и мъничко трудности. Но още по-интересно е нашето срещане. Бих казала, че сме точно в цитата от Роберт Рождественски „Встретились два человек в мире, где столько людей!”. Първо ме откри Александър Томов. Почти на шега, почти небрежно, но май че по план на Съдбата. Беше ми писал някакъв sms преди две и нещо години, харесвал мои песни и искал с бандата си да пее „Карамфили с вкус на мерло”. Аз, незнайно как, изгубих някъде из мрежите това съобщение. Просто изчезна. И забравих за него. В началото на тази година мисълта за това съобщение пак ме споходи и даже се натрапи. Като по програмиране на някакви Сили, натиснах незнайно къде и съобщението се появи, както беше изчезнало. Живо и здраво. Не губих време и попитах момчето дали още иска да поговорим за творене. Отговорът беше светкавичен. Така той каза, че слуша много моята изпята поезия в мрежите, „следи” ме, а любимата му песен е „Молитва за Париж”. Попита ме мога ли да напиша стихове по музика, разбира се, отговорих, макар че е не лесно. Направихме „пробно” с една мелодия на Мартин Антонов, която толкова ми хареса, че стиховете се изляха без корекции. Тогава дойде и предложението за участие в „Бургас и морето”. Отговорна и трудна задача. Но вдъхновяващо предизвикателство! Доста търсех оптималния запомнящ се стих за припев, не исках да е темата с баналната ми вече любов между мъж и жена. И така се роди рефренът. А заглавието „Мечтай, море” фиксира от началото до края своето категорично място.
-А очаквахте ли още на първото си участие в „Бургас и морето“ да получите наградата на публиката и какво почувствахте, когато обявиха, че сте събрали най-много от гласовете на публиката?
-Какво говориш, Мише, аз лично съм малко песимист, много исках точно тази любов от страна на публиката, изразена в аплодисменти и гласове, макар да не си вярвах. Но като гледах Александър и Мартин колко са отговорни, сериозни, дръзки и много харизматични момчета, у мен се зароди някаква тиха надежда за бъдеща радост. Но никога не щастливея предварително. А после… после се почувствах на крилете на песента, защото екипът, включително и с безупречния аранжор Пламен Велинов, беше „се намерил” точно когато е трябвало. Благодарна бях на момчетата край мен, на великата публика, на приятелите, които ни подкрепиха, на внучката ми Виктория, която бе до мен, на сестра ми, на света…
-Може би сте приятно изненадана от това, че текстовете на повечето от песните в конкурса този път бяха на висота, но вие с Антонов, Велинов и Томов сте фаворитите на публиката. Какъв е ключа към сърцата на хората? Имате ли рецепта за успеха?
-Много е хубаво, пълно, смислено да спечелиш сърца, или по-скоро да ги стоплиш и да ти отговорят с топлина. Т.е. да има взаимност. В една от песните си казвам: „Сърце се чува само със сърце”, та без да фаворизирам никого, защото това е малко измамно състояние, искам да кажа, че пиша всеки стих с любов в сърцето си. От любов – за любов! Музиката на Мартин, върху която намествах художествените си хрумки, сякаш попиваше смисъла им, радваше се, когато се сливаха. Аранжиментът на Пламен беше уникален с тези акордеонени пасажи и китарени отговори, а Александър събра всичките ни добри енергии и изпълни песента с темперамента на море, което мечтае за вселенска красота, хармония и простори. Това е рецептата: всеки от екипа да знае кой е и какво прави тук.
Бих искала да добавя, че тези момчета, освен че са много талантливи, са прекрасни човеци: толкова възпитани, сетивни, открити, мили, обичливи, че ми върнаха вярата в бъдещето на света, колкото и смешно да звучи!

Радост в Дома на писателя: Татяна Йотова представи книга с пиеси

-Вашата песен „Вълшебните думи“ с композитора Хайгашод Агасян пък е включена в учебника за петокласници по пеене. С него ли се работи по-лесно, или с колегата му Мартин Антонов?
-Когато обичаш хората, с които работиш, и най-трудното се превръща в задъхано творческо добро приключение. Композиторите за мен са много специални хора. Те имат допълнителни сетива. Хайго е много взискателен, „бори” се с мен за всяка сричка, за всяка прозодия и аз го слушам, защото той знае какво прави в песента си. Така е и с Марти Антонов: заедно обсъждаме, коригираме и когато съвпаднат „да”-тата, се поздравяваме с усмивка и браво! Умирам от радост, когато някой се сети за мен и пожелае моите стихове за песни! Знам, че ще се случат! Важното е да стигат до хората, да са нужни и да имат дъъъълъг и красив живот. Защото носят добри послания за обич, доброта, мир и разбирателство.
-Веднага след „Бургас и морето“ заминахте на лагер с ваши ученици. Навярно имате с какво да се похвалите. Край лагерния огън имаше ли изпята поезия?
-Днешните лагерни огньове са в други формати, но ако се зачете прекрасното огнено лято в Банско с прекрасни деца и колеги, с невероятни маршрути и посоки, да, имаше много огньове. А изпятата поезия се чуваше в автобуса и на вечерта на талантите, където на воля пяхме и свирехме. А и кроихме бъдещи интересни песни изненади.

Татяна Йотова спечели конкурса за поезия „От учителя – с любов“

-Кой е най-важният урок, който бихте искала да предадете на вашите приятели от СУ „Христо Ботев“ в Айтос и от Школата за слово, мелодия, театър „Генгерче”?
-Само един – да бъдат добри човеци! Всяко действие да им се ръководи от Доброта и за Доброта, от Любов и за Любов! Дори да изглеждам смешна и архаична в нечии очи, моята мисия е това – да вдъхвам ценности, без които човешкият род би изчезнал: Хармония, красота, любов, състрадателност, честност, приятелство, полет, песенни дни и нощи…
-Според вашия приятел барда Атанас Стоянов поезията е като ясновидството. Имате ли чувството, че някои от стиховете ви се раждат свише, като нашепнати от други светове?
-Остави се, от известно време разбрах нещо, което доста ме изплаши. Стиховете ми се сбъдват. Даже като почувствах това прозрение, се върнах назад из стихосбирките и малко ме хвана страх какви съм ги редила. Не, че се отказвам от стиховете си, но поех по нова посока по отношение на поантите. Все ги завъртам вече да не са така драматични и фатални, защото за всяка трудна ситуация има изход и то позитивен.
Не знам дали се раждат свише стиховете, но знам, че някой ти помага. Една много ранна сутрин преди тридесетина години, например, се събудих с точно формулирана фраза, която не мога да изтрия. Тя е: „Понякога, когато човек внимава, греши много повече, отколкото когато не внимава, защото не дава право на действие на интуицията си. Може да не е ново за някого, но така структурирана, тази фраза ми е учител. Все пак съм Водолей! Интуит!
-„Солени ветрове“ ще връхлетят Бургас на 22 август. Поетично-музикалният ураган ще продължи три дни и тогава отново ще ви видим на сцената. С какви песни ще участвате?
С огромна любов участвам в „Солените ветрове”. Винаги. Похвални са усилията на всички организатори да сътворят подобен голям фестивал за изява на бардовете. И тази година, живот и здраве, ще се включа със свои китарени песни, с които искам да изразя своята любов към хората и света. Знам, че ще срещна приятели, които ще ме вдъхновят и усмихнат, с които ще поплачем за тези от нас, които вече не могат да застанат във физически образ на сцената, но почукват в сърцата ни и знаят, че ги обичаме и помним.
Нека има свобода и творческо пламъче у всички мои приятели, за да сбъднем нашите общи мечти, пеейки за Големия и Велик Живот!
 

 

Коментари

Най-четените статии

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
programma-festivalya-oseennii-rezonans 1. Начало выступления участников 04.10.18г. в 19-00 часов в к-се "МАЯМИ". 2. Начало выступления участников 05.10.18г. в 18-00 часов в...