ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

BurgasArt
tihomir-ivanov-predstavya-novata-si-kniga-v-kazinoto   Започна турне на книгата в цялата страна и Бургас е...
BurgasArt
mlad-pisatel-se-nuzhdae-ot-7800-evro-za-lechenie Необходими са вливания с иновативен препарат, а сумата е непосилна за...
BurgasArt
kak-filmat-lili-ribkata-popadna-v-dzhendar-sporovete Филмът е провокация от гледна точка на моето родителство, няма нищо...
BurgasArt
mlad-uchitel-se-nuzhdae-speshno-ot-transplantatziya-na-babrek За да може да води нормален начин на живот, да бъде до децата си, да ги...
BurgasArt
145-godini-sled-geroichnata-samozhertva-otnovo-se-preklanyame-pred-apostola 145 години след обесването на Апостола на българската свобода Васил...

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
zvanie-sootechestvennik-goda-2017-prisuzhdeno-natalyoe-matveevoi Звание «Соотечественник года-2017» - За особый вклад в популяризацию русской культуры в Болгарии » присуждено Наталье Матвеевой...
Вести

Роси Рос: Бургас и приятелите са в сърцето ми, животът в чужбина е радост и мъка

Интервю на Димитър Мишев с поп звездата, която живее в Брюксел, но пее и мечтае за България

Роси Рос е родена в Пловдив, но живее в Брюксел, а с Бургас са свързани най-хубавите й спомени. Завършила е история и география , а сега изучава френски в белгийски институт. Преди да стартира кариерата си като поп певица е учила класическо пеене четири години.

Роси изпълнява поп, рок, суинг, джаз, кънтри, латино песни. Пяла е в Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Финландия, Египет, Унгария, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Дания, Беларус, Турция, Израел... Има 5 издадени самостоятелни албума и един сингъл: “Пътека”, “Палаво момиче”, “Молитва за човечност”, “Завръщане” (Return), For you + Ronsard (сингъл). 

Тя има 5 издадени албума и един сингъл. Става певица на годината за 1994-а с Биг бенда на Вили Казасян. През същата година двамата с Васил Петров вземат наградата “Дует на годината” с песента “Не казвай сбогом!”. През 1998 г. е лауреат на Международния музикален фестивал „Златен Орфей” като композитор на песента „Не искам да си тръгваш“.

Певицата, която живее в Белгия и пее на 12 езика, сподели наскоро в предаването “На кафе” по Нова телевизия, че често плаче за България, но трудно намира възможност да пътува до родината, за да се види с приятелите си. В началото на август тя участва в Летните празници на изпятата поезия “Солени ветрове” в Бургас и с приятелите от “Кръгът на барда” са свързани най-приятните й спомени. 

Със съпруга си Ласло Фекете тя се запознала след концерт във Военния клуб в София. Той поискал автограф, а по-късно вечерта се срещнали в столичен музикален клуб. Тя отишла със сестра си, а Ласло - с колега офицер. На третия ден той си отишъл в Унгария, а от любезност певицата му казала, че ще й е приятно да се видят отново. Преди Коледа, обаче, унгарецът се обадил на Роси Рос, за да й каже, че идеята да са заедно му харесва и се разбрали да се срещнат отново в българската столица. След новогодишните празници пък българската поп звезда посетила Унгария. Ласло я запознал с родителите си и накрая й дал ултиматум. 

“Каза ми, че не може да има нищо между нас, ако не се оженим. Бях много ангажирана тогава. Всеки ден имах концерти. Публиката ме обичаше”, добавя с усмивка дамата, която през август пя на бургаския бряг. 


 -5 издадени албума и един сингъл, награди за певица на годината, за най-добър дует с Васил Петров, концерти по цял свят и милиони почитатели има Роси Рос. Тя е и лауреат на „Златен Орфей”, но заради любовта на живота си живее далеч от България. Какво би добавила Роси Рос за себе си? 

-Може би това, че е и единствената певица, пяла в зала „Роберт Шуман” в сградата на Европейската комисия, горда, че е българка!

- Наскоро посетихте тракийското светилище Бегликташ край Приморско, което мистиците определят като мост към света на боговете. Романтиците вярват, че през лабиринта и между огромните скали на тунела могат да минат само хората с чисти души. Според медиумите пък, тунелът е не само символ, а истински портал. Вие какво почувствахте там? 

-Усещането е неописуемо, защото това е едно от най-магичните места, които съм посетила. Почувствах могъщество, приятни трепети, обич...

-“Българийо, скъпа родино,

от всички най-скъпа в света!

Българийо, моя родино,

за теб аз ще умра”. 

Това е част от вашата “Песен за България”. Как се роди тя? 

-Написах я в Унгария с голямата си болка и мисли за страната ми, където се родих и израснах във великолепно семейство. Разбира се, че съм много чувствителна, както повечето хора, занимаващи се с изкуство, имах и лични причини, за да напиша точно тези стихове. Без България не мога и досега. Това ми коства много в личен, а и в професионален план. Надявам се в близко бъдеще да направя съществени промени в това отношение. Не искам да живея с мъката си цял живот.

-В деня, когато празнувахме Съединението на Княжество България с Източна Румелия, историкът проф. Драгомир Драганов предложи да си сменим химна, защото милата ни родина вече не е земен Рай, а ад. Затова по-голямата част от българите, които все още са в родината ни, мечтаят да избягат. Вие живеете в Брюксел, но пеете и плачете за България. Щяхте ли да емигрирате, ако не се бяхте влюбили в Ласло?

-Не, никога. За разлика от други хора, пътувах още от малка в чужбина, имах възможност да видя, а после и да работя в различни страни. Имах неведнъж предложения за постоянно оставане, както и за бракове в други страни. Никога през ум не ми минаваше да остана там. Винаги исках да се върна. България е страната ми. Изключение направих единствено с унгареца. 

-С “Не казвай сбогом!”, която изпълнявате заедно с Васил Петров, спечелихте наградата за дует на годината. Някои от вашите творби като “Емигрантска” и “Песен за България”, с която очаровахте Гала при гостуването си в “На кафе”, обаче са вдъхновени от раздялата с близките и приятелите. Емигрирахте в името на любовта, но споделяте, че в “таз хубава моя страна, сърцето остана ми в нея”. Може ли човек, който обича, но сърцето му плаче за България, да бъде щастлив? 

-Не във всяко отношение. Плащам си цената за това отдавна. Липсват ми родителите, близките, приятелите, хората, с които работех тук, природата... Желая да променя това в бъдеще. “Дано да се върна, преди да е късно“, това пея в „Емигрантска“. Сигурно съм единствената, мислеща така, но това съм аз и не мога да променя отношението си към родината и останалите. Независимо, че навсякъде имам приятели, друг стандарт, то това не променя обичта ми и носталгията, които изпитвам.

-А вие щастлива ли сте? 

-Извод може да се направи от казаното вече.

-Георги Калоянчев ви е подарил цветята си, които Лили Иванова му е дала по време на юбилейното честване на Сатиричния театър. Големият актьор е бил сред най-големите ви почитатели. Какво беше чувството? 

-Радост. Щастлива съм, че имах шанса да работя с него и други артисти в голямо турне. Той бе всеотдаен и много талантлив. Сбогувах се с него в блога си - не можах да се въздържа, ще ни липсва на всички.

-А Лили Иванова защо не иска да е на една сцена с вас? 

-Само тя знае защо! Нямам никаква представа за причината, но разбрах това, когато пътувах за концерт в Русе. В микробуса бяхме с Васил Найденов и Ивайло, както с режисьора и един от организаторите на концерта, който ми сподели, че с Найденов и Лили Иванова е трябвало да направим общ концерт. Тя обаче е казала, че с мен няма да пее на една сцена. Може би е очаквала, че организаторите ще се откажат от мен, за да участва тя, но те са предпочели в случая да пее Роси Рос. Направихме двамата с Васил Найденов концерт на площада в Русе, а по-късно, по време на вечерята седях до един депутат, а от другата ми страна бе организаторът, който ми разказа в микробуса неприятната история. Възможно е и в други концерти да са възниквали подобни схеми, при които благодарение на Лили Иванова, да не съм включвана. Възможно е и да е единственият случай. Но защо е поискала това, не знам. Нямах никаква представа, че такива неща се случват. По принцип и досега не се интересувам кои участват в концертите освен мен, както и коя по ред съм. Още в началото на кариерата си се убедих, че това няма значение. Важно е конкретното представяне на всеки. Ако е добър, ще има успех винаги и ще бъде забелязан! Единствено, когато продуцирам, организирам концерт, тогава решавам точно кого да поканя и какъв ще бъде редът на сценария. Правила съм го многократно. В работата на други не се меся!

-Кой е най-хубавият ви спомен? 

-Много са, но от бард фестивала “Солени ветрове“ в Бургас през август спомените са ми най-нови и най-мили, разбира се! Няколкото фестивални дни и нощи във вашия град за мен ще останат в сърцето, душата и главата ми завинаги. Всичко, което преживях, хората с които бях, талантите и специалните личности… ТЕ са в сърцето ми! Щастлива бях, щастлива съм и сега, припомняйки си!

-А най-тъжният спомен? 

-Откраднаха китарата на барда Красимир Йорданов и това ни натъжи всички в края на фестивала.

-Как се спасявате от носталгията? 

-Трудно, тя си е постоянна величина, но съм ангажирана много. Продължавам да уча френски в брюкселски институт. Рисувам понякога. Сега по-усилено се занимавам с музика във връзка с предстоящи проекти с други музиканти, композирам и нови песни, виждам се с приятели. Имам още една година в Белгия и после се прибирам в България, а може и по-рано.

-Феноменът Слава Севрюкова, която е сред най-популярните ясновидки от миналия век, в едно от своите предсказания твърди, че новото българско възраждане ще започне през 2017 година и тогава българите ще се върнат в своята родина. Вярвате ли, че това може да се сбъдне и бихте ли се върнали в страната, която от земен рай се е превърнала в ад заради дъртите партийни грешници, които я ограбват и безжалостно продават благата й? 

-Всеки прави своя личен избор. Причините са различни на всички ни, които сме по света. Убедена съм, че в сърцето си повечето от нас носят и пазят спомен от този рай. Дано всеки подрежда живота си така, че да няма носталгия, т.е. България е на българите, където и да са. Тя е нашата родина. Тя е нашият Рай и ние трябва да се грижим за него. Да го пазим, както и да го съхраним и предадем на идните поколения. Дори да са с чужди паспорти хората, вярвайте ми, че за повечето България е страната, която обичат, независимо от всякакви политически интригантства и интереси. Дано не чакат едва тогава, когато се пенсионират да се приберат в родината! Цената ще е много висока. Дано по-рано се случва това в живота на всекиго, който е по света! Все пак съм оптимист и искам да пребъде България!

Коментари

Вести от региона