Ще ми се „Бургас през моя прозорец“ да е пътеводител към нашия прекрасен град, а плажът на каменните сърца да е в туристическите брошури, споделя младата писателка
Интервю на Димитър Мишев с Невена Проданова за вестник "Компас"
Моите герои са хора със сърца. Те са ме вдъхновявали и окуражавали, споделя Невена Проданова. Тя описва като магнетично място плажа на каменните сърца, за който пише в един от десетте разказа, поместени в книгата си „Бургас през моя прозорец“ (издадена през 2015 г.). Надява се той да намери своето достойно място в туристическите брошури на града.
Младата писателка, която е икономист по образование и поет по душа, споделя, че се вдъхновява от хората с добри сърца.
За ударите и подаръците от съдбата Невена Проданова, ще разкаже в следващия си роман „Повратностите на живота”, който трябва да излезе до края на тази година.
-Вашата книга „Бургас през моя прозорец“ е като пътеводител за романтици. Много бургазлии ще разпознаят през нея своя свят, но как се роди идеята да ни разкажете за пустия плаж на каменните сърца, за змията като пазител на къщата и спасител, за прегръдката на поручика, която сякаш спира времето?
-Благодаря, много красиво звучи ”пътеводител за романтици”. Ще ми се да е и пътеводител към нашия прекрасен град, с неповторимата атмосфера и забележителни хора и морето, разбира се. Като четвърто поколение бургазлийка, за мен е съществено да се говори за Бургас.
-Художникът Милен Стоянов, който е и поет, и феномен, наскоро каза, че сърцето е седалището на Светия дух. Затова и добрите хора не мислят само с главата си. Вие пък споделяте, че във вашата книга няма да се разпознаят „модерно арогантните“, безскрупулните, успелите на всяка цена. Вашите герои са хората със сърца, които използват добрината по предназначение. Може би заради това те по-лесно покоряват читателя, но за да пишеш така за същественото, което както казва Малкият принц е невидимо за очите, достатъчно ли е да си само добър?
-Няма да се уморя да пиша за добрите, обикновените хора и за техния живот. Безпардонността в наши дни е пагубна за обществото и фалшът ни залива непрестанно. Моите герои са хора със сърца, те са ме вдъхновявали и окуражавали да изпълня със съдържания тези редове.
-Посвещавате книгата на баща си, който ви е разказвал най-увлекателните истории. А кой е най-приятният ви спомен?
-Много са, защото той беше ярък като личност, богат като душевност и с невероятно чувство за хумор.
-Докато четох „Плажът на каменните сърца“, си представях как „морето флиртува с нас като стар гларус, който ще ни завладее, а докато се опомним, ще отлети да търси нови хоризонти“. Според вас, то „изпраща послания на този, който ги намери, че ще има здраво сърце, което да живее с любовта, но ако се наложи, ще оцелее и без нея...“. Може ли да се каже, че сте сред щастливките, намерили каменно сърце край Солниците? Какво ви даде то?
-Да, намерих моето каменно сърце и заведох приятели, които също намериха своето. Всъщност от там тръгна идеята за разказа. В Бургас има толкова красиви места, нека повече хората научат за тях и нека се гордеем с природните дадености. А и защо това магнетично място да не присъства в туристическите брошури за града? Ето една идея към Общината (б.а. - усмихва се), а като откривател няма да е нескромно, да ме поканят за кръстница на Плажа на каменните сърца.
-В гностицизма змията е олицетворение на Светия дух, който се вмъква чрез тази земна твар в Рая и учи хората на осъзнаване. Юнг пък я приема като духовно същество, което символизира несъзнаваното. Змията, захапала опашката си – Уроборос пък е символ на пълнота и завършеност, когато умът вече се е утвърдил по пътя на себепознанието. Психологът Еленко Ангелов твърди, че политиците ни слугуват на рептили, а някои от тях дори са такива. В „Стопанката на къщата“ обаче вие описвате змията като пазител и дори като спасител. Тя удушава невестулка, стрелнала се към детето на господарите си. Какво ви вдъхнови за този разказ?
-Старите хора казват, че змията е пазителка на двора, но аз я използвах като метафора за хора, които са добри и предани, но остават неразбрани. И все пак, в края на житейския си път намират своя пристан.
-А разказът за католическия свещеник, който е научил много за религията, но нищо за приятелството и говори повече като адвокат, отколкото като Божий служител, по действителен случай ли е?
- Историите, които разказвам, са заимствани от истинския живот, не съм притурила нищо от себе си. Когато разказвам, не правя коментар, нека читателят сам направи заключение и сам да отсъди.
-На много от читателите вероятно ще им се прииска да опитат от бабешкото кафе, четейки за прегръдката, с която околийският наместник сякаш се опитва да прогони страданието у достолепната дама, изпаднала в немилост след Девети септември. Паднала на колене, тя го моли за помощ, за да не я изселят с децата й в Севлиево, а той приклеква до нея, изправя я и я прегръща. И времето сякаш спира. Тя и той може би носят любовта си от някой друг живот, но в този е невъзможна. Какво почувствахте, когато възрастната дама ви разказа тази история?
- Това е прекрасна история и мисля, че всеки един от нас може да се огледа в нея, защото не всяка среща завършва с щастлив край, а винаги са ми били по-интересни историите, в които има нещо, което те трогва и което се запазва във времето непокътнато.
-Певицата Пламена споделя, че гладът за нея е като наркотик и приема храната като истински провал. За съжаление много са момичетата, които след разочарование се превръщат в анорексички, защото в нашия груб материален свят си мислят, че могат да имат контрол само върху глада. В „Тефтерчето с рецепти“ пък вие споделяте, че сте част от династия добри кулинари, които лекуват настинката с пилешка супа, а лошото настроение с парче торта, ароматно кафе и много, много смях. Какво бихте посъветвали родителите? Как да опазят децата си, за да не приемат глада като наркотик?
- Бих ги посъветвала да прекарват повече време с децата си, да се смеят, да готвят заедно, да споделят, да играят, даже ако се наложи да си поплакват понякога, все обикновени неща, които ги няма в моловете (б.а. - усмихва се).
-Докато четях „Щастливата тройка“, си представих студентската ви книжка, пълна с шестици и сред тях една тройка, на която сте се зарадвала най-много. Читателят може да намрази професора или доцента, отказал да ви изпита заради отсъствията ви от лекциите му след раждането на сина ви. В същото време пенсионираната служителка на Учебен отдел, която ви пише тройка в университетската книжа, получава заслужена шестица за човечност. Навярно сте получавала и други подобни подаръци от съдбата. Разкажете за тях.
- За ударите и подаръците от съдбата, разказвам подробно в следващия си роман „Повратностите на живота”, който трябва да излезе до края на тази година.
-В „Търпението“ споделяте, че имате цял хор красиви птички, които прекарват дълго време пред прозореца. Храните ги със зрънца и ни припомняте, че даже и за малките неща в живота се изисква голямо търпение. В нашия забързан свят обаче май все по-рядко намираме време да се усмихнем дори на крадливия гларус, който ни дебне от нечий покрив, за да ни открадне закуската, или на змията, която се радва на вниманието на хората. Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Желая здраве и да останат верни на в. „Компас“, а на Вас и Вашите колеги да бъдете всеотдайни към работата си, защото това старание личи на страниците на бургаското издание!
